От Пепеляшка с любов
Здравей „принце“,
Не знам как стигнахме дотук, ама на. Дори не знам защо ти пиша това, след като никога няма да го прочетеш. Освен ако не ти го пратя в някой момент на пиянско самосъжаление. Ама пак няма гаранция. Щото за да четеш нещо, трябва да си говорим, нали? А ние не си говорим. От седмици. Повече от шест седмици или 47 дни, ако трябва да съм точна. И да, броя ги. Защото ми е криво, че не счете за нужно дори да отговориш.
Знаеш ли, има елементарно благоприличие, а игнорирането е много по-неприятно да кажеш на един човек „разкарай се, не искам да имам нищо общо с теб“. Защото ако му го кажеш, ще бъде неприятно, обаче поне ще имаш доблестта да кажеш на човека в очите – или в профила, както е нашият случай – че не те интересува. А така, като мишка по терлици. Добре. Не ти пука, разбирам. Не ми е приятно, криво ми е, обаче някак си разбирам. Най-вече разбрах, че собственият ми малоумен и лабилен мозък сам си е измислил история. От ония, със щастливия край, където текстът свършва с „три дни яли, пили и се веселили“. Откъде да знам, че такъв край просто не ми е позволен по системни настройки? Нямаше откъде, нали? Така че сега, в това писмо, което така и така няма да прочетеш, ще ти кажа онова, което така и така не ти казах (и което не бих ти казала и на живо, щото очаквах сам да се сетиш, мамка му!).
Бях влюбена в теб. Тъпо, но факт. Като пълна глупачка или тринайсетгодишна пубертетка с бушуващи хормони. Дори и аз не разбрах как стана. И, честно казано, доста дълго време го отричах сама пред себе си. Казвах си, че просто искаш да помогнеш, че работим заедно и няма накъде, че всичко е просто съвпадение. И така, малко по малко свикнах да ти вярвам. Да разчитам на тебе да ми пазиш гърба, да слушаш мрънкането ми (и до ден-днешен не разбирам защо си ме слушал, ако не ти е пукало за мен? От съжаление, може би? Ужас, срам и позор, за мене). Няколко месеца по-късно просто установих, че съм свикнала да си наоколо и ми е много по-лесно да разчитам на теб да помогнеш ако нещо се прецака и заедно да измислим решение. Хубаво, нали? Съмнявам се някой да не иска да има на кого да разчита. Аз поне искам. И тогава исках и си мислех, че съм намерила такъв човек. С когото имаме общи интереси, виждания за живота и останалите неща, които уж свързват двама души. Така си мислех аз тогава и си строях сама прекрасни кули от надежди и „какво би станало ако“. Само че тогава не знаех, че ни свързва само едно нещо – работата.
Добре, че никога нищо не ти казах в прав текст. Дали щеше да ми се изсмееш? Не, ти не си такъв. Щото ако се изсмееш, това ще провокира аз да ревна (между другото, и в момента рева, докато ти пиша това, не че ти пука особено), а на теб щеше да ти се наложи да обясняваш. А както видяхме, на тебе ти е по-лесно да игнорираш хората.
Знаеш ли, когато напусна фирмата си казах „ето това е, досега го спираше факта, че работим заедно, но ето сега вече няма накъде“. Глупачка съм аз, глупачка! Обаче ако не ти пука за един човек, защо му помагаш постоянно и защо си говорите с часове? И досега не разбирам. Ако на мене не ми пука за някого, не си търся повод да му звъня, нали? Обаче явно с тебе съществуваме в два паралелни вселени и в твоята това си е в реда на нещата. Какво знам аз, влюбената тъпачка, по въпроса?
В оня момент – когато си тръгна, признавам си, имах чувството, че светът се разпада на парченца. Бях свикнала да разчитам на теб, просто, и преди да си тръгнеш изобщо не бях осъзнала колко много всъщност. Голяма грешка. Обаче ти се доверих. И аз не знам защо (освен щото очевидно съм тъпачка и чавка ми е изпила мозъка, други идеи нямам). А след това, когато продължихме да си говорим и извън работата реших, че може би… Знам ли и аз какво, ти си на другия край на България и без това.
Обаче защо ми отговаряше ако никога не ти е пукало? Месеци наред? Можеше в самото начало да ме игнорираш, предполагам щях да се осаферя по-рано. Ще ми се да те питам, не че ще ми отговориш, ама ей така, да си отбележа, че съм те питала – какво изобщо ти се въртеше в главата? Осъзнаваше ли изобщо какво се върти в моята? Аз предполагам, че в един момент ти е светнало. Колкото и да искам да го кажа, знам че мъжете не сте идиоти, пък и аз си бях доста прозрачна, нали съм тъпанарка, та сто процента се е виждало от станцията „Мир“. Много ли се забавляваше с мен и простотията ми? Или с отказа ми да се откажа и да видя очевадното? Не знам дали бих искала да чуя отговора на това.
Обаче аз търпях, нали, и все ти намирах извинения. Зает си, дошло ти е нанагорно, паднал е таванът на лятното кино. Обаче малко по малко започна да ми става ясно, че не е така. Че не ти пука за мен, не в този смисъл, дето на мене ми се искаше поне. Ще ми се да попитам защо? Щото не съм натокана и облЯкана, може би? Или защото не изглеждам като манекенка? Защо, бе пич? Момчета като теб не ходят с момичета като мен, предполагам… Обаче тогава защо изобщо се преструваше, че ми обръщаш внимание? Защото и на двамата ни е ясно, че е било елементарна учтивост. Поне на мене ми стана ясно, когато не си направи труда да ми отговориш дни наред.
Да напишеш едно „здрасти“ отнема колко? Пет секунди? Още по-ясно ми стана, когато забрави рождения ми ден (не е трудна за помнене дата, заклевам се!). Ето това вече ми послужи като един голям транспарант с надпис „не ми пука за теб“ на него.
И знаеш ли какво? Адски ми се иска да те изкарам злодея в историята, а от себе си да направя жертва. Обаче трябва да бъда честна. Ти никога нищо не ми обеща. Никога нищо не ми каза. Аз просто си измислих историята, от която имах нужда. За принца, който ще слезе от коня и ще дойде да помогне да нацепим дървата заедно (е, той ще ги цепи, аз ще ги редя, ама ще помагам де). За съжаление, Пепеляшка остана сама. Не като в приказката.
В моя вариант на приказката, Пепеляшка се събужда от ритник в гърба на сутринта след бала, защото си е ударила главата в ръба на камината. Никъде не е ходила, просто е лежала с комоцио в пепелта и измъченото ѝ съзнание е измислило всичко, за да не я боли. А сега, обратно на работа, роклите на мащехата трябва да се изперат. И аз така. Примигнах, събудих се и се оказа, че съм си измислила всичко.
Впрочем, искам да ти благодаря. Въпреки, че се изнесе тихомълком и кретенски. Благодаря, че никога не ми се присмя, дори и да си разбрал какво ми се върти в главата. Благодаря ти и че ми помагаше – имах нужда и без тая помощ сигурно щях да откача. А най-вече ти благодаря, че ме научи на две много важни неща. Първо – че информацията е оръжие и второ – че ако на един мъж му пука за теб, той ще ти го каже. Еми, това беше от мене.
Няма да ти досаждам повече с присъствието си.
На добър час,
Пепеляшка
© Бистра Стоименова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
perperikon (Пер Перикон)
интересно твърдение
-
Принцовете са винаги в бъдещето, преминат ли в миналото, се превръщат в просяци... В настоящето? Е, какви са те в настоящето, зависи само от това дали жените ги гледат с очите на Пепеляшка, дали с очите на принцеса, или с очите на героиня от някаква друга приказка.
-
marco777 (Марко) съгласна съм с теб (поне оная част от съзнанието ми, която е в състояние да обработва информация).
-
Бистра, мога да се съглася с Порчев само, че не трябва да си губиш времето.
Огледах снимките и профилът ти. Мога да ти кажа, че си симпатична, интелигентна, забавна и не си струва да пращаш нищо и да се занимаваш с минали глупости. Които си е тръгнал от теб - Чао ! Загубата е единствено и само за него. Той вече не съществува. Ако ти е тежко да го забравиш, огледай се, харесай си някого и бързо ще ти мине. Забрави го ! Твоят принц е напред в бъдещето, не в миналото. -
самотния-вълк (Севделин Порчев) мерси. То време има, ще видим каква глупост ще ми дойде в главата накрая.
-
Бистре, няма защо да те е срам. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме в прани колебания. Минал съм то пози път. Сега обичам една жена и няма сила, която да ме спре да й го кажа. Така че, пращай смело. Казвам ти го бащински, не като модератор.
-
самотния-вълк (Севделин Порчев) да ти кажа, човъркаше ме лекинко дали да не му пратя линка към това. Ама ме е срам. Пък като не му пука, тъй че само аз ще се излагам. Иначе мерсии!
Patrizzia (Надежда Ангелова) мерси, честит празник! -
Честит празник, Бистре! Успех!
-
Толкова добре си го написала, че спокойно може да му го изпратиш и без "пиянско самосъжаление" Аз ще си затворя очите, че вече ще е написано и изпратено писмо.
-
ИнаКалина мерсии ❤❤❤
-
Грабва с личната история и откровените мисли. Успех, Бистра!
-
самотния-вълк (Севделин Порчев) мерси. Просто видях темата и веднага ме тресна до кого искам да пиша.
-
Хубаво и увлекателно написано и най-вече по зададената тема. Хареса ми... Може и много да се дискутира по повдигнатите проблеми в разказа, но... Успех
-
anahataroot (Siegfried Wolfram) мдааа, не спирам да твърдя, че животът ми е като скеч на "Комиците".
А колкото до доброто отношение, много, много тъпо
И за двете страни... -
Ох, хайде няма да спамя, но последно... ама темата като е такава и ми се развърта перото (в случая клавиатурата)... това с доброто отношение потвърждавам - и аз съм попадал в тая клопка, та може и затова така присърце да вземам написаното (и коментарите)... понякога няма как да знаеш как ще реагират околните на твоето поведение или пък как ти реагираш на нечие подобно поведение преди да е вече късно...
А за простотиите, Бистре, съгласен съм! Ако не бях направил суматии простотии през живота си нямаше да имам за какво да приказвам (и пиша). Понякога е ползотворно да се опарим, колкото и да е болезнено, когато се случва. -
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
Благодаря! Наистина е много странно как доброто отношение се бърка с нещо друго. Почти винаги и то от двата пола. -
Престраших се и коментирам, ама преди това изчетох разказа и всички коментари, / даже и тези от преди 20 часа /..
Понякога човек /принц или Пепеляшка /не знае как да реагира правилно, ако си дружелюбен, помагаш, учтив си с някого, то у другия напират приятни мечти,... и обратното - ако си по-груб в отношенията си ставаш лош.''Принца'' в случая е просто добрият колега, който не иска да извлича полза, не иска сех или специално внимание,... просто отзивчив човек е бил.А не трябва ли да търсим вина и у самите себе си, че доброто отношение към нас го пречупваме като нещо по-вече, или по-точно както ни се иска да бъде...
Но, разказът е великолепен -
anahataroot (Siegfried Wolfram) мерси. То ако не беше простотията на лирическата героиня, нищо от тая история нямаше да си случи. Но иначе не всичко е черно и бяло.
-
Много е трудно да има приятелство между мъж и жена, според мене. Този твоят принц що не го е знаел... С риск да прозвуча много лигаво (не съм лигльо, кълна се хД) недей да наричаш лирическата си тъпа патка... не е нужно в едно любовно разминаване да има виновни изобщо. Чувствата са чувства! На теб ти е пукало, явно на него не. Хареса ми писмото ти. Само нека като сме обективни да не сме и твърде жестоки със себе си... талантлива си. Успех в предизвикателството! Давам и аз глас
-
marco777 (Марко) - ти си потвърждение на изключението
Идеалното съчетание: подарък с добра храна! Само нали не забравяш и подходящото питие да подаряваш?
пп
каквото и да "говорим", след дъжд качулка. Лесно е отстрани: виждат се много повече нюанси. А е тъжно, че когато става въпрос за чувства, не изчезват с един замах. Усещането за болка има ли спомен, винаги и него го има. -
ВалентинВасилев (Гедеон) лигльо на мене не ми трябва определено. В случая просто не му пукаше на господина. Другото не го разбрах...
-
Вистра, извинявай, искам да отговоря на Пепи за подаръците на мъжете.
Не си права, Пепи. Никак не си права. Когато правя подарък на жена си, изпитвам удоволствието да гледам блясъка в очите ѝ, прекрасната усмивка. Трепета, когато отваря кутията. Тогава изпитвам върховното щастие, че съм я направил за миг щастлива.. За това си заслужава да се живее...
Последно за рождения ден ѝ купих малка конверторна печка.
Знаеш ли сега колко лесно готвя ? -
marco777 (Марко) мерси, точно това ми беше идеята. И да не каже, все ще покаже. Ако не, значи просто тцъ.
jenyivanova (Жени Иванова) мерсии! Другото ще се види 🙃 -
и тук да кажа, че си талантлива дадох глас и ти пожелавам успех
-
Бистра, много силно си го написала. Пресъздала си емоцията едно към едно.
Само с едно не съм съгласен.
...ако на един мъж му пука за теб,той ще ти го каже...
Може и да не ти го каже, но с действията си и грижите към теб, ще го покаже.
Браво, Бистра ! Поздрави ! -
Сенд, говоря си с Бистра, не с теб. Не ми се натрисай!
-
Сенд (Георги Стоянов) фотографите са на годините на баща ми. И не ща та никого "да се пускам", мерси. Адски долнопробно звучи. Изместихме темата яко с това.
Колкото до другото, да го кажа по-грубо - лирическата героиня е тъпа патка и да, смята се за пълен идиот. -
Не страдай. Пълно е с мъже, един от друг по-смахнати. Пусни се на фотограф, ще имате общи интереси.
Съдя - преценявам, обвинявам, заключавам.
Лирическата обвинява себе си, Щураче. -
Сенд (Георги Стоянов) станало е така, щото пичът просто не харесва лирическата героиня. А тя, по стечение на обстоятелствата и на земното притегляне, нямаше как да облече нещо кой знае какво (не че това щеше да промени нещата особено). И прояви търпение и облече прилични дрехи (не рокля, щото към оня момент нямаше рокля за целта). Резултатът? Игнор от-до. От-до. (*представи си това казано с тона на Тодор Колев в "Опасен чар".
щураче (Дарина Иванова) за мене съденето е вързано с Наказателния кодекс (ма тва е една друга история...) -
Съдиш - съждение, разсъждение, преценка, обективност... и т.н.
-
Не се сЪди, а се чуди, защо така е станало. Търси обяснение, милата лирическа.
А е трябвало да му каже, че много го харесва и че е готин пич. Ако и това го стресира, трябвало е да прояви търпение и да облече рокля с дълбоко деколте. Това много разсейва мъжете и направо не знаят какво правят. -
Сенд (Георги Стоянов) е така де, нали затова казвам, че съм тъпа патка? Викам вече да ти се е изяснило кой какво иска да каже с текста.
щураче (Дарина Иванова) в случая не съдя себе си. Просто нещата са такива, каквито са. Няма как да съдиш някого, чиято единствена вина е, че не се е държал гадно с теб. -
Бистре, не знам имаш ли представа колко е насърчаващо да видя, че все още има хора, които съдят себе си, както биха съдили другите. Двойният стандарт е навсякъде и ми е трудно да стискам зъби. А ти ми даваш сили
-
Е, как да му пука, като не е имало връзка?!
Мдааа... Била си влюбена платонично. Мога да ти обясня много неща, но ще се получи дълго влакчето. -
Сенд (Георги Стоянов) никога и по никакъв повод не сме говорили за нищо от изброените. Дори не сме се карали (за нещо различно от работа, когато работехме заедно). Така че няма с кво да е наплашен. Както си пише в текста, то и връзка не е имало. Просто на една патица й се прищя да има.
Липсата на отговор е негово решение. Обаче за мен това говори само едно - че не му пука.
щураче (Дарина Иванова)
Какво да ти кажа, триста пъти се опитах да го изкарам черен, ама не става. Не е като да ме е лъгал. Нищо подобно. Просто понякога нищо да не кажеш подвежда повече от това да излъжеш директно. Иначе мерси, просто се опитвам да бъда що-годе обективна. -
Ама, как може!
Липсата на реакция показва, че мъжът се прави на железен. Здравата си го изплашила, ако си му говорила за обвързване, семейство и деца. И аз не разбирам от жени, но най-харесвам, сдобряването след скарване. Не знам, какво точно трябва да покажеш, ако ти пука за една жена. Какво мислиш по въпроса с показването? -
Харесва ми, давам глас.
Впечатлена съм от това, че си справедлива. В твоя случай почти никой не би бил справедлив. Аплодирам те за това!
Никой не е длъжен да отговоря на нашите представи и очаквания. Всеки жест, всяка помощ, внимание, обич, които получаваме за мен са подарък, който ценя много. С нищо незаслужени подаръци и е грозно да държим сметка на подаряващите ни ги. За несбъднатите ни очаквания, сме си виновни единствено ние. -
Сенд (Георги Стоянов) а, авторката няма да се обиди (ама зависи какво имаш до кажеш, де, тва че е тъпа патка си го знае и сама 🤣).
Колкото до мъжете, написах и по-долу, че очевидно ич не ги разбирам. Обаче все си мисля, че ако ти пука за някого, ще го покажеш, дори и да не си го казал. Така че не знам кой какво е мислел в конкретната ситуация. Липсата реакция на мен всичко ми каза -
О! Извинявам се много! Щом авторката и лирическата са едно и също лице, става сложно, не смея да коментирам повече, защото авторката може да се обиди. Но виж сега, мъжът може и никога да не ти каже, че му пука за теб. Мъжете казват едно, мислят друго и правят трето. Такава е природата им.
-
Сенд (Георги Стоянов) авторката и лирическа героиня са едно и също лице, а разказът е по истински случай. Човекът, до когото пиша си има име (ама с нищо не е заслужил да го излагам, споменавайки го). Затова и обръщението.
Не искам да внуша нищо. Просто използвах темата на конкурса, за да си излея душата. Нещо, което рядко правя, ама видях тая тема и просто ми светна КАКВО и на КОГО искам да напиша.
Не търси дълбок смисъл там, където го няма. Когато пиша винаги имам предвид точно това, което съм написала. Точно защото мразя любимия на литераторите въпрос "Какво е искал да каже авторът?". -
Да, де! За нея говоря!
Но нали авторката, чрез лирическата, внушава нещо на читателите. -
Сенд (Георги Стоянов) прочети коментарите по-долу и после текста отново. Никой на никого не се сърди в този текст. Освен лирическата героиня на себе си.
-
Така се получава, защото майките неправилно възпитават дъщерите си. Създават се прекалено големи очаквания и неверни представи за мъжете. Все едно, да се сърдя на жените, че не спя със Спящата Красавица.
-
Миг31 (Миг) е, зависи от историята. Но се случва и така 🙃
-
Поговорката е такава (за любопитството)! Беше много забавно и поучително да чета мненията на дамите! При теб е винаги интересно !
-
Миг31 (Миг) що пък да я е убило тук? Винаги когато е по истински случай, казвам 🙃
-
Любопитсвото убило котката , обаче любознателността освежава интелекта. Освежих се аз като прочетох всички мнения ! Благодаря!
-
Иринакис (Ирина Колева) радвам се, че ти харесва ❤❤❤
За мен този човек беше по-скоро психоаналитик и опора. Принц не баш. Ама идеята е същата 🙃 -
Нормално е да си го наречеш така. За теб е бил такъв. Принц. Няма лошо. И в доверието няма лошо. И в писмото ти, абееее....хареса ми.
-
palenka (Пепи) това е нещо, което не мога да му кажа (а и няма смисъл да му казвам като не му пука). И наистина няма никога да го прочете. Имам нужда да му го кажа, макар и задочно. За да продължа напред.
Иначе, от мъже нищичко не разбирам (то се вижда от горното), затова и не пиша романтични истории. Щото ще излезе нещо с кофти край. Иначе мерси 🙃🙃🙃 -
Когато мъжете правят подаръци е не защото искат да зарадват жените, а защото искат да ги обичат. Поради същата причина са способни сума ти време "да поддържат" връзка, симулирайки заинтересованост.
Не ги разбирам тия писма: или режеш, или не режеш. Когато нещо е свършило, обясненията, извиненията, оправданията - всичко вече се обезмисля.
Хронологически добре е разказано, умееш го! -
RumyanaShtereva (Румяна Щерева) честно казано, когато започнах да пиша нямаше нищо след "здравей". Едва накрая, когато в главата ми изникна Пепеляшка, написах и това обръщение.
-
Бистра ти най добре си знаеш, но понеже визираш принц, затова и така реагирах. Инак ние цял живот се учим един друг. А насила нищо не става. Поздрави.
-
RumyanaShtereva (Румяна Щерева) благодаря! Разказът е по истински случай (предполагам няма нужда да обяснявам на кого се е случило 🙃).
В конкретната ситуация обаче, си мисля, че май има зрънце истина и в казаното от iren5 (Ирен) - че всеки идва в живота ни с някаква цел, за да ни научи на нещо. В този конкретен случай, наистина щях да откача, ако не беше този човек. И определено не мога да отрека, че имах нужда някой просто да ме слуша. Парадоксалното е, че същият този човек ме научи, че доверието е слабост (не че преди не ми беше ясно и не че го е използвал срещу мен). Обаче никой не обича да се чувства като кретен. Затова е и такъв текстът. А дали е имало или нямало какво да дадем един на друг, тук просто ще кажа, че не можеш да накараш никого да направи нищо насила.
Иринакис (Ирина Колева)
"И да, не е нужно да убиваш никого с каквото и да било. Двама мъртъвци от една връзка са безмислено разточителство." Именно. А няма и смисъл. -
Ясно е, че щом женени мъже намират време за любовниците си, какво остава за свободните....Но това вече не е тема, виждам
Хубаво си го написала, Бистра. Иска ми се да кажа нещо за любовта, за надеждата, за страстта и желанието, но това писмо обезмисля всичко изброено. Жалко.
И да, не е нужно да убиваш никого с каквото и да било. Двама мъртъвци от една връзка са безмислено разточителство. -
Имах предвид принцовете не изобщо мъжете.
-
"Това ги убива!" RumyanaShtereva (Румяна Щерева)
Не знам дали ги убива. А и не съм убедена, че трябва човек да има за цел да "убие" някого. Важното е да спаси себе си. Един човек идва в живота ни, когато се нуждаем от такъв, като него. Идва на нещо да ни научи. И когато мисията му приключи, той си отива, дори и да ни се иска да остане. Той няма какво повече да ни даде, дори да ни се струва, че има. Или пък ние няма, какво повече да му дадем - дори и да ни се струва, че има. Обменът е взаимен. Ако от едната страна пресъхне, връзката рано или късно се разрушава и се разделяме. Важното е да може да се разделяме с любов, а ние хората май не го умеем много това.
И на мен ми хареса. -
Страхотен разказ! И понеже нищо измислено не е недействително( зависи от човека) имали принц и той се изявява точно като такъв, вземаш си пантофките и двете и си тръгваш с вдигната глава. Не се обръщай за да не види сълзите ти в очите. Принцовете си остават принцове, а ти бъди жена с достойнство. Това ги убива!
-
Миг31 (Миг) радвам се, че си имам още един читател 🙃🙃🙃
-
Енергията на обичането си циркулира по невидимите информационни канали и и винаги стига до адресанта. Обичам творбите ти! Начина ти на изразяване гъделичка интелекта ми ! Благодаря!
-
Миг31 (Миг) радвам се 🙃🙃🙃
Обичам да разказвам истории. Тая точно не е особено весела, но пък е истинска. -
Миг31 (Миг) хахаха, мерси. То не е ясно кой кого е шутирал в нашата ситуация, обаче трябваше да му го кажа, пък било то и задочно...
-
Героят на нашето време! Абсолютно точна и актуална творба каквито ни ВИП - овете такива ни и принцовете! Бистра е не само с бистър интелект ,но Пепеляшка която "от воле" шутира принцове! Имаш глас !
-
Блу (Blue) нещо такова. Само че в този случай май аз сама го омагьосах. Един от редките случаи, когато ползвам писането като терапия. Само мернах темата и знаех на КОГО точно искам да напиша писмо.
Maryroj мерси, така се оказа, май... -
Явно принцът ти е бил фалшив! Много добре си му го казала! Пожелавам успех!
-
Тоя принц е от друга приказка. От тази, дето жабоците са омагьосани и затова изглеждат като принцове.
-
maistora (Красимир Тенев)
така е. Принцовете са разглезени копеленца... Както се оказа -
Винаги съм си мислел, че е хубаво да си принц. Ама не и когато те зарязват.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ето затова бягат принцовете... Харесах! Успех!