Беше студено на вън.Севернякът се бе распасал днес, та за кратко време застели тротоарите с листа.Зимата май наднича вече зад баира.Мислех си, за баба Шина.
В такова време, едва ли ще е излязла , а аз ще мога да се прибера навреме в къщи.Да направя някаква вечера, да се представя добре пред семейството си.
Минавам покрай пейката, баба Шина е нямаше.Тръгвам нататък към дома и чувам почукване от нейния прозорец.Погледнах,тя беше, махна ми с ръка, да вляза в къщи и аз ненамерила сили да й откажа , отидох.
Тя живееше на приземният етаж.Горния го ползваше синът й със семейството, но със снахата не се разбираха нещо, та си живееше и на тези години сама. Отворих вратата, поздравих я и оставих на масата шоколад.Усмихна ми се баба Шина , а с бастуна заудря дясното си коляно и занарежда;
- Виж го прокретото, от вчера ме боли, сякаш някой ми забива пирон , не мога да се довлека до пейката, та те чаках да дойдеш тук, но ти и без друго не си влизала вътре, поне да видиш къде спя.
На вън е студено, ...