Отдавна баба Шина не излизаше на двора. Започнала беше да се оплаква от различни болежки но нямаше какво да се направи, стари ставни изменения.
Видя ме и започна да се провиква от прозореца. Отидох да я поздравя, а тя с такова нетърпение ме задърпа да седна, че се видях в чудо. Попитах я, какво я накара така да говори припряно и дали не е станало нещо с внуците й, а тя ме задърпа за ръкава , да седна и да слушам какво ще ми разкаже.
Седнах, а тя опря ръка на сърцето си и ми каза, че това, което ще ми разкаже е самата истина.
Сънувах сън, ми рече тя , такъв, какъвто рядко хора сънуват.
Един облак слезе на двора пред краката ми и ме накара да седна на него. После започна да се издига много на високо, а аз никак не се страхувах.
Много дълго се издигахме и в един момент пред мен се откри невероятна гледка. Всичко трептеше като полюшвано от вятър. Наоколо люлякови безкрайни градини, но никой не се виждаше там. Облакът се изравни плавно със земята и аз слязох.
Пред мен застана един, не висок ...