3 min reading
Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, клатушкаше се, псуваше на майка.
Спъна се и падна. Главата му се удари в асфалта, от носа му шурна кръв, той направи опит да се изправи, строполи се отново и заспа. В това време Милев навлизаше в селото със скорост петдесет километра в час. От утре ще излезе в отпуск, а сега го чака уютен дом, топла вечеря и приятна почивка. В последния момент видя човека. Всичко стана за секунди. Завъртя волана, да не го прегази. Предницата се удари в стълба, задницата занесе, а задните гуми преминаха ли локвата кръв. Милев скочи уплашено от колата, поогледа се и като не видя свидетели, отпраши за вкъщи. Вкара колата в гаража, огледа я, ужаси се, като видя кръвта, бронята. Изми гу ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up