Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, клатушкаше се, псуваше на майка.
Спъна се и падна. Главата му се удари в асфалта, от носа му шурна кръв, той направи опит да се изправи, строполи се отново и заспа. В това време Милев навлизаше в селото със скорост петдесет километра в час. От утре ще излезе в отпуск, а сега го чака уютен дом, топла вечеря и приятна почивка. В последния момент видя човека. Всичко стана за секунди. Завъртя волана, да не го прегази. Предницата се удари в стълба, задницата занесе, а задните гуми преминаха ли локвата кръв. Милев скочи уплашено от колата, поогледа се и като не видя свидетели, отпраши за вкъщи. Вкара колата в гаража, огледа я, ужаси се, като видя кръвта, бронята. Изми гу ...