Отчаяно приятелство
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да замина. Тези от Института по компютърно програмиране ми обраха здравето и силите. Въпреки че всеки ден минавах през възстановителен център, тялото ми жадуваше за бели пясъци и топлите вълни на истинска морска вода.
Обикновено за утринно събуждане си поръчвах чуруликане на разни пернати, лек повей на ветрец и други звуци, галещи ухото и тялото. Но преди отпуска можех да се отдам на шантави приумици, защо да не си поръчам да ме събуди примернo… вой на вълк… или рев на лъв! По-екзотично е някак си, по-тонизиращо, като за пред отпуска, в която със сигурност ме очакват най-различни изненади. Все приятни... Така си мислех… И заспах.
На сутринта скочих от лъвския рев, примесен със звън от телефона. ...