За първи път сядам да пиша без никакво желание за това. Признавам си. Не мога да намеря подходящите думи. Не намирам начин как да ги съчетая. И всичко това, защото си в главата ми. Не излизаш от там, а в мен е хаос. Като казвам хаос би следвало да си го представиш. Предполагам, че знаеш какво е и че някога и ти си попадал в ръцете му. Той е като пъкъла. Черен ад, мрачен свят, навсякъде е претъпкано от ненужни грозни, прашасали вещи. Всичко гори. Димът  е основното нещо, което прави гледката толкова непоносима. Не мога да дишам. Гърлото ме боли. Едва виждам. Замъглява очите ми. Около мен се носи прах и сякаш не е просто обикновен. Прах от спомени или от мечти. От копнежи или пропити страхове. Не зная. Не мога да го определя. Хартии хвърчат, изпокъсани на парчета, надраскани страници, смачкани бели листи, изгорели остатъци от живота ми.

Какво пък? Това предишното не мога да го нарека живот... въпреки че сега не е по-различно. Но като се замисля, мисля, че свикнах. Какво от това, че в живота ми все идваха неподходящи, които бързо се озоваваха в кошчето за боклук. Моето емоционално кошче с надпис: '' Отпадъци ''. Дори не подозирате колко хора запратих в него. И любови, и приятелства, и всякаква жива сган, която си позволяваше да ме нарани и предаде. Какво от това, че правя грешка след грешка, рискувам всичко, което имам, вървя по непозволени пътища и вярвам в  чудеса. Та нали съм себе си. Та нали съм истинска и естествена. Винаги такава, каквато трябва да съм и искам да съм. Какво от това, че не съм най-силното момиче, което можете да познавате... Но не съм и никак слаба. Всички, които преминаха през живота ми и се опитаха да го объркат, съсипят или разрушат, не вярваха колко силна мога да съм, стига да поискам. Не искам да съм от онези, които ще скрият болката си зад фалшива усмивка. Когато съм щастлива, се смея, танцувам, изригвам като вулкан, изпълнена с енергия. Когато съм тъжна, плача и се самообвинявам. И това не е проява на слабост. Просто изливам чувствата си. Преживявам ги. Споделям ги. И ме поучават. Дават ми уроци, макар и всъщност да не отронват и нито дума. Те са мълчаливи, но поуките, които си вземам от тях, са най-важното нещо в живота ми.

Стигнахме до настоящето ми. Сега ли? Сега, глупчо, не мога да пиша, защото си в главата ми и въпреки това го правя. Не отричам, че и ти ми причини много неща. Да говорим за болка. Не ти пожелавам да изпиташ и частица от това, което ме накара да почувствам. Но пък щастието, което ми даваш, компенсира всичко в миналото, което се случи. И това, което трябва да знаеш е, че не можеш да разбиеш сърце, което вече е начупено. Един боклук в кошчето ми се постара да го натроши на трохи. А самотата се постара да не остане и една троха на мястото му. Там ли? Там е празнина, но сега в тази дупка стоиш ти. Така че радвай се за отреденото ти място в мен. Отдавна си го заслужи. Няма да засягам темата с това, че животът ни срещна в поредния учебен ден, че на всичкото отгоре се оказахме и в един клас и - най-учудващото - че имахме общи приятели. Случайност или съдба... Не знам. Важното е, че те срещнах. Ти ме върна към живота.

А това, което съм в момента, е това, което никога не съм била. Какво нещо прави любовта, нали? Сблъсква те с един човек и той обръща света ти на сто и осемдесет градуса. Не мога да се позная. Щастлива съм! Не, че не преминах през много трудности; не, че и в момента ми е много лесно, но когато си до мен, е по-лесно. Затова те обичам, защото винаги си рамо до рамо с мен!

Започнах утвърдително. С думи, които може да пронижат много хора, но пък това е истината. Искате да я чувате, но когато ви я кажат - не вярвате.

За останалите, които си позволиха да критикуват и рушат живота ми, душата ми е просто някакъв механичен уред, на чиято марка пише с главни букви: ''НЕ МИ ПУКА ЗА ВАС!''. Не съм отмъстителна. Няма да си връщам за нищо. Има си такъв за тази работа, който съди горе от небето. Не ви мисля и лошото. Напротив! Бъдете щастливи! Не ви и завиждам! Никога няма да бъдете това, което съм Аз. Не защото не искате, а просто не можете. Не всеки го може. С лъжи и подлост няма да преуспеете в живота. Нито пък като наранявате и унижавате хора. Бъдете сигурни в това!

И все пак, ако някой се познае в думите ми, ще му кажа едно голямо: ''БЛАГОДАРЯ!''. Без такива като вас нямаше да мога да разбера колко силна съм. Няма да ме съборите. А дори по някаква случайност да го направите, винаги ще се изправям. Никога няма да се предам.

А за следващите, които смятат да си навират носа в моя свят, в моя живот ще им бъде нужно голямо търпение. Малко е трудно да разчупите леда в мен. Трябва търпение, пък и нали знаете поговорката: ''Водата дълбае камъка не със сила, а с постоянство!" И ще ви пожелая само да не сте поредните, които ще запратя в моето кошче за отпадъци, защото добре ги рециклирам.