5 мин reading
''Крайна станция,.. Моля всички пътници да напуснат вагоните....Крайна станция...Моля...''
сепна ме дежурният глас в метровагоните, съобщаващ поредицата на метростанциите...
Машинално слязох и приседнах на пейката на перона...
Видях я,... да, тя беше,..помахахме си само с ръка,.. усмихнахме се сякаш виновно,.. поклатихме глави неразбиращо,..и метрото тръгна.
Тръгнахме и ние по своя път, също като метро, бързи и точни,.. и да не се срещнем по линиите на живота.
Тогава лежахме притиснати един в друг, галехме се в захлас,.. невярващи и неочакващи с какво може да ни изненада животът ли, съдбата ли,.. а даже и не мислихме за това.
Новата седмица започна вяло, по-скоро труден понеделник след прекрасните събота и неделя...
Нямах навика да зяпам постоянно в мобилния си, нали все пак съм на работа,.. пък и какво ли важно можеше да се случи, та да иска моето решение....
Вече на обедното кафе-почивка погледнах,... СМС...
- Пете, изненада,... в неделя сутринта съм при тебе.. Целувам те.. Имам вече ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up