Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. добре съм,.. Знаеш ли, не съм чак толкова добре....Спешно са ми необходими 3000 евро,.. не, не за мен, за сина ми са.. Ще ти ги върна, ти знаеш... Моля те, все пак е една твоя заплата,... Помагай, нали за това сме приятели...
Погледнах Зои, тя отрицателно поклати глава...
- Добре, бе Валенце,.. няма проблем...
Погледнах отново към Зои, жестът й бе , отсичам ти главата и те удушвам начаса...
- Вале, душа,.. ти не се обади и аз реших да си ида в отпуска... За утре ми е билетът за автобуса... Ако не е късно след месец-два като се върна...
- Знаех си, че на теб не може да се разчита...- и докато затвори, се дочу нещо като благословията на Хр.Стоичков за мамата....
Отново Зои,... кръстеше се,.. ...