26.04.1991 година.
В старото хале на отдавна затворения завод влязоха две BMW-та и един джип. Направиха обход в халето и спряха с предници към входа. От колите излязоха по четирима мъже. В ръцете си държаха пистолети, а някои и пушки помпи.
В джипа се чу звън на телефон.
- Ало, Илиев! Ние сме на място, чакаме ви. Да, всичко е при нас. Кога? Да.
Мъжът затвори телефона и подаде глава през прозореца на джипа.
- Пригответе се, идват!
От към входа се зададоха две коли с включени фарове. Спряха на около 5 – 6 метра от първите. От едната излезе среден на ръст младеж, с набита фигура. Обходи халето с поглед и се приближи.
- Е? Да видя парите!
Вратите на джипа се отвориха и от него слязоха двама мъже. Единият носеше дипломатическо куфарче, което постави на капака. Другият стоеше и мълчеше. Само нещо в погледа му показваше, че е човек свикнал да командва. Кимна с глава и неговия човек отвори куфарчето. Вътре бяха наредени пачки с банкноти.
- Да видя стоката! – каза властно мълчаливият.
Набитият ...