26.04.1991 година.

В старото хале на отдавна затворения завод влязоха две BMW-та и един джип. Направиха обход в халето и спряха с предници към входа. От колите излязоха по четирима мъже. В ръцете си държаха пистолети, а някои и пушки помпи.

В джипа се чу звън на телефон.

- Ало, Илиев! Ние сме на място, чакаме ви. Да, всичко е при нас. Кога? Да.

Мъжът затвори телефона и подаде глава през прозореца на джипа.

- Пригответе се, идват!

От към входа се зададоха две коли с включени фарове. Спряха на около 5 – 6 метра от първите. От едната излезе среден на ръст младеж, с набита фигура. Обходи халето с поглед и се приближи.

 - Е? Да видя парите!

Вратите на джипа се отвориха и от него слязоха двама мъже. Единият носеше дипломатическо куфарче, което постави на капака. Другият стоеше и мълчеше. Само нещо в погледа му показваше, че е човек свикнал да командва. Кимна с глава и неговия човек отвори куфарчето. Вътре бяха наредени пачки с банкноти.

- Да видя стоката! – каза властно мълчаливият.

Набитият мъж махна с ръка и от втората кола излезе около 30 годишен мъж с дълга коса, завързана на плитка. На главата, точно зад ухото се виждаше татуировка на дявол. Той постави до куфарчето сак и го отвори. Мълчаливият протегна ръка и извади един пакет, пълен с таблетки.

-         Добре, сега искам да говоря със Злия.

-         Аз съм Злия – отвърна дългокосия.

-         Ти си Дявола, а този тук е Кучето и ако не дойде Злия сделка няма да има.

-         Ама ти кой си, че така се разпореждаш?

Мълчаливият погледна встрани и един от охраната му стовари пушката си върху главата на дългокосия.

-Стойте! – се чу глас от колата и оттам излезе още един мъж.

- Злати Илиев, нали се разбрахме лично, а не с тези клоуни.

- Как разбра, че не съм аз? А момчетата ми са печени.

- Познавам те. От много време.

- Ти си Тихия, нали?

- Не, не съм. Аз съм старши лейтенант Василев от отдела за борба с наркотиците, а ти си арестуван.

При тези думи Василев вдигна ръка и неговите хора обезвредиха групата на Злия.

-         Командире, не знаеш в какво се забъркваш- каза Злия- дай да се разберем.

-         С боклуци като теб не се разбирам, тях ги унищожавам.

-         Грешиш, защо да се излагаш на риск. Мен ще ме пуснат след някой друг ден, а ти какво ще спечелиш? Нищо. Най-много дупка в пагона, и когато се прибираш да те пре...

Злият не успя да довърши. Василев с няколко отмерени удара го просна  на земята.

-         Махайте ги! – заповяда той на хората си.

29.04.1991 година.

Този ден в полицията беше необичайно тихо. Всички бяха научили за освобождаването на Злати Илиев под гаранция. В кабинета на старши лейтенант Василев седяха хората от отдела му.

-         Не мога да повярвам, че го пуснаха. При толкова сигурни доказателства. Явно си има солидни покровители. Язък, толкова труд отиде на вятъра.

-         Трябваше да ги елиминираме още там и да насочим следите към конкурентите.

-         Да, но щеше да има още трупове.

-         И по-малко престъпници.

-         Нищо, момчета, ще си го отнесат. Няма да им се размине.

06.05.1991година.

Слънцето напичаше силно. Мартин и Весела се разхождаха по главната улица и разговаряха за нещо. Дъщеря им вървеше до тях и ядеше сладолед.

-         Марти, искаш ли да отидем есента на Сандански, вместо лятото на море? Казват било хубаво там. И за Ели ще е добре.

-         Да, но ще трябва преди Ели да тръгне на училище. Уф, че жега. Хайде да идем да седнем някъде. Ей там има места.

Тримата спряха на кръстовището и зачакаха светофара да светне зелено. В този момент пред тях наби спирачки едно такси и отвътре се раздадоха изстрели.

Весела и Ели бяха улучени смъртоносно. Мартин Василев падна тежко ранен. Гледаше към телата на жена си и детето си, протягаше ръка към тях, но силите го напускаха.

От таксито изкочи мъж с плитка и каза злобно:

-         Помниш ли ме, тъпако? Това е за теб

После вдигна пистолета си и изстреля последните патрони във Василев. След това се метна в колата и изчезна, оставяйки три тела да лежат в кръв на тротоара.

10.09.2004 година се случи топъл и слънчев. Тези дни  валя много и днешния ден беше като праздник за хората.

На паркинга пред комплекс „ Градина” спря виненочервен  Опел  с немска регистрация. От него слезе стройна, симпатична жена. С уверена походка се запъти към комплекса, привличайки вниманието на мъжете и завистливите погледи на жените наоколо. Личеше си, че парите не са проблем за нея.

Щом влезе вътре веднага се насочи към стаята с табела „ Управител”. Почука и без да дочака отговор влезе.

-         Добър ден! Идвам при г-н Илиев, съобщете му, моля!

-         Извинете, госпожице, но кой ви разреши да влезете и коя сте всъщност?

-         Казвам се Анита Херц и идвам по работа. Сега викай шефа си.

-         Брей, как си се разкомандвала. Ти за каква се мислиш – каза управителят и натисна едно копче отстрани на бюрото си.

В стаята влезе мъж с навъсен поглед.

- Изхвърли я! – заповяда управителят.

Жената се обърна и с удар от каратето събори мъжа на земята.

-         Не искам повече проблеми, извикай шефа си.

-         Я, да видя кой е така настоятелен.

В рамката на вратата стоеше Злати Илиев. Облечен по последната мода в елегантен костюм, скъп часовник и с пура в ръка.

- Добър ден, г-н Илиев! Идвам при вас по работа, този тук не желае да ме свърже с вас.

- Госпожице, той е прав. Всеки не може да идва при мен, когато му скимне. И каква работа ви води при мен? Надявам се, че не е бойни изкуства. С жена като вас може да се върши по-приятни неща. Между впрочем как се казвахте?

- Анита Херц.

- Не сте българка.

- Родителите ми са отдавна в Германия. Там съм родена.

- И какво ви води тук?

- Бизнес. Работя за определени хора и те ме изпратиха тук при вас.

- А тези хора да не са сбъркали адреса. Аз съм почтен бизнесмен.

- Тези хора не бъркат никога. Сега ще вървя. Трябва да наема жилище. А, и да знаете, ще държа връзка само с вас, без посредници.

- По въпроса с жилището ще помогна. Дявол, ела тук – извика Илиев – взимаш госпожица Херц и отивате в онзи апартамент. Помотни и да се настани. А вас, госпожице, ще чакам довечера тук на вечеря.

Анита Херц и Дявола седнаха в опела и тръгнаха. Илиев ги изпрати и набра номер по мобилния.

-         Отиди да проследиш Дявола и мацката. Да, там отидоха. Има нещо познато в нея и това ме тревожи.

Опелът спря пред малък блок. Анита и Дявола слязоха от колата и той я поведе. Качиха се на третия етаж. Апартаментът, в който влязоха беше запуснат. Личеше си, че отдавна не е живяно тук.

-         Чия е тази дупка?

-         Беше на едно ченге. Убиха го преди години и после шефа го купи. Понякога  водим мадами тука за забавление.

-         Ще има нужда от почистване. Заеми се и ще ти платя. Но първо отиди до колата и свали багажа.

В същото време към блока се приближи старичък форд. Спря на около трийсетина метра  и намиращия се вътре мъж втренчено загледа в него.

Дявола внесе чантите в апартамента. Остави ги в спалнята и падна получавайки страшно силен удар в главата.

Анита излезе на улицата и се запъти към магазина срещу блока. Мъжът от форда изхвръкна като ужилен и тичешком се шмугна в блока. Отключи вратата на апартамента и влезе.

- Дявол, къде си?

Тишина. Навсякъде беше тихо.

- Къде си се заврял? А, ето те.

Мъжът се приближи до лежащия на земята Дявол.

-         Какво ти е направила тази кучка? – каза той, когато видя кръвта и разбитата му глава.  Бръкна в джоба и извади телефон, но не успя да избере дори номера. Падна с разбита глава до Дявола.

„ Интересно дали има още?”

Анита пусна бухалката на земята и взе телефона.

- Ало, г-н Илиев! Май не се разбрахме, когато дойдох при вас мислех, че сте сериозен човек. Какво е станало ли? Ами елате и ще видите.

След около половин час пред блока спря мерцедеса на Илиев. Той излезе от него и с бърза крачка влезе във входа. Анита го чакаше пред вратата на апартамента.

-         Къде са моите хубостници?

-         Наложи се да им дам урок. Ще се върнат. Знаят, че ще ги чакаме.

-         Я, да те питам нещо. Как така красива жена ще тръгне да се бие така, а и да се занимава с такива опасни работи. Та ти си родена да доставяш удоволствие. Не мислиш ли, че с теб можем да се позабавляваме.

-         Освен да доставям аз обичам и да получавам удоволствие. А ще можеш ли да ми го осигуриш, аз съм малко ексцентрична жена, със странни желания.

-         Зависи колко странни.

-         Ами да кажем, малко по-различни интимности.

-         Скъпа моя, с жена като теб бих опитал всичко.

-         Тогава какво чакаме. Вляз в спалнята и ме чакай там.

Илиев влезе в спалнята и се разсъблече по бельо. След малко там дойде и Анита облечена в кожени дрехи, с белезници и камшик в ръце.

- Ела, непослушно момче!

Илиев легна на леглото и се остави на Анита да го закопчее с белезниците за леглото. После тя пусна музика и започна с камшика да му нанася силни удари по тялото. Илиев се развика, но Анита взе чорапите му и ги напъха в устата. После седна на един стол и каза:

-         Сега ще ти разкажа една история. Преди години тук живяли мъж, жена и дъщеря им. Мъжът работел в полицията и веднъж арестувал един боклук, който разпространявал наркотици. Но онзи имал високи покровители и го пуснали. И същия този заповядал да убият полицая. За зла беда го причакали, когато бил със семейството си и ги разстреляли пред очите на много хора. По някакво чудо полицаят оцелял. Официално го обявили за мъртъв, а тайно го изпратили на лечение в Германия. След като се оправил почнал работа в Интерпол. Но мисълта му била тук и той споделил идеята си пред своите шефове. Отпусната му била солидна сума пари и влязъл в частна клиника. Направил си операция по смяна на пола. Заради своето отмъщение бил готов на всичко. Знаел също, че единствено така ще може да се доближи до Злия. Това бил удобен случай да бъде разбит този канал за наркотици. И от Мартин Василев станал на Анита Херц.

Злия слушаше. Очите му се разширяваха, дишането стана учестено. Анита извади чорапите от устата му.

-         Мръсно копеле, кучко, ще доидат моите хора...

-         Кой? Дявола и Кучето ли? Те са в банята и са мнооого мъртви. Но стига вече приказки. Стана по лесно отколкото предполагах. Изпълнителите си получиха своето, остана поръчителя. Въпреки, че не предпочитам, ще го направя. Жена ми и дъщеря ми не бяха виновни. Ти ще се мъчиш преди да умреш.

Анита пъхна чорапите отново в устата на Злия, отиде до кухнята и се върна с един нож. Започна да прави резки по тялото му.

След всяка рязка казваше:

- За Весела, за Ели, за Весела, за Ели...

Злия припадаше, но Анита го свестяваше и продължаваше. Когато не остана здраво място по него, тя резна бельото му.

- А това е за мен! – каза и с едно движение отряза члена му.

Злия не мърдаше. Само лекото повдигане на гръдния кош издаваше, че още е жив. Анита замахна и заби ножа в сърцето му.

Няколко часа по-късно на българо – гръцката граница спря виненочервен опел. От него слезе симпатична жена, с уморен, от бързото каране вид. Влезе в тоалетната, извади телефон и се обади.

- Полицията! В съседния апартамент до нашия май, че има пиянско сбиване. Адресът е...

След това изключи телефона, извади sim картата и я счупи. Парчетата хвърли в тоалетната и пусна водата.