"Днес бе денят", си каза тя. Знаеше, че очакванията й бяха много по-големи отколкото самото събитие, но нещо в нея я караше да потръпва силно с голяма доза надежда. Толкова силно искаше нещата да бъдат винаги такива, каквито си бяха досега. Но тя го знаеше това и въпреки всичко в нея се таеше странна малка капка от примес на безпокойство и страх от така непонятното бъдеще. Толкова се бе замислила, като прехвърляше пластовете красиви спомени и с голям устрем прескачаше остатъците от така черното си и грозно минало, че не забеляза каква доза смут и жизнерадостна глъчка кипеше около нея. Всички се подготвяха, всички сновяха наляво-надясно, захласнати от приготовленията, а някои дори и безцелно се шляеха, обладани от щастливото предстоящо. И всичко това бе от любов, и всичката бе отправена към тях двамата. Тя се стресна и разбра, че повече пречи отколкото помага дори и с нейната важност в този ден. Реши да се поразходи по верандата отвън, за да може малко да си проясни съзнанието от прекал ...