ОТНОВО ЗАЕДНО
Автомобилът бавно пълзеше нагоре по стръмния път към билото на планината. Докато шофираше, той се радваше на красотата на пейзажа. Само за едно нещо съжаляваше в този прекрасен слънчев ден, че тя не е с него. „Друго е, когато можеш да споделиш с любимата това, което те вълнува” – си помисли. На един от завоите имаше красиви стари борови дървета и шофьорът отби на разширението на пътя.
Слезе от колата и жадно пое свежия въздух. През камънака край пътя, към малката височинка насреща, извиваше снага тясна пътечка. Реши да се изкачи и да погледне отвисоко наоколо. В краката му се търкаляха окапали шишарки. През разперените клони на старите борове се виждаше окъпания в слънце връх. Трябваше да намери място с по-добра видимост към насрещното било. Изкачи се на висока няколко десетки метра скала. Щом се изправи на нея, вълшебството на планината веднага го грабна. Пейзажът бе увенчан от обления в мека светлина връх. Под него пъстротата на осланената гора се изливаше на огромни во ...