Беше най-обикновен есенен ден. Прибрах се от училище. Оставих тежката раница в стаята си, която беше на горния етаж и слязох долу за вечеря. Пиле с ориз, което брат ми приготви. Преди около два месеца родителите ни загинаха в самолетна катастрофа и сега сме само двамата. Справяме се някак си. Все още го преживяваме.
След като приключих с храненето се качих в стаята си. Отвън вятърът бушува. Вали пороен дъжд. Токът спря. Единствената светлина, която се вижда в околността са светкавиците, които от време на време разцепват почернялото небе, толкова тъмно, че няма и помен от която и да е звездица. Те са скрити зад мрачните облаци.
Взех свещ и я запалих. Беше късно, но не исках да си лягам, а и утре не съм на училище, за това започнах да ровя из секциите и шкафовете, които като че ли бяха скрити от непрогледния мрак. Опитвах да ги осветя с мъждукащия пламък на свещичката. След многократно ровене и разглеждане намерих една стара и прашна книга без автор и без заглавие. За първи път я виждам ...