28 may 2017, 20:09

Отворих книгата на 84 страница и… 

  Prosa » Ficción y fantasy
972 0 1
5 мин за четене
Беше най-обикновен есенен ден. Прибрах се от училище. Оставих тежката раница в стаята си, която беше на горния етаж и слязох долу за вечеря. Пиле с ориз, което брат ми приготви. Преди около два месеца родителите ни загинаха в самолетна катастрофа и сега сме само двамата. Справяме се някак си. Все още го преживяваме.
След като приключих с храненето се качих в стаята си. Отвън вятърът бушува. Вали пороен дъжд. Токът спря. Единствената светлина, която се вижда в околността са светкавиците, които от време на време разцепват почернялото небе, толкова тъмно, че няма и помен от която и да е звездица. Те са скрити зад мрачните облаци.
Взех свещ и я запалих. Беше късно, но не исках да си лягам, а и утре не съм на училище, за това започнах да ровя из секциите и шкафовете, които като че ли бяха скрити от непрогледния мрак. Опитвах да ги осветя с мъждукащия пламък на свещичката. След многократно ровене и разглеждане намерих една стара и прашна книга без автор и без заглавие. За първи път я виждам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Павлова Todos los derechos reservados

Това произведение написах, по повод участието ми в конкурс за стипендии. Дано ви хареса :)

Propuestas
: ??:??