ОВЧАРЧЕТО С ДВЕТЕ ГОЛЕМИ КУЧЕТА
Дядо ми Христо (по майчина линия) имаше стадо овце. Не беше голямо, но все пак стадо, в което бяха включени и овце на други стопани. За лятото или наемаха овчар, или самите собственици на ротационен принцип се грижеха за овцете. По онова време в нашия край се отглеждаха много животни – овце, крави, биволи, коне и разбира се волове. Да не говорим за пернатите – кажи речи нямаше само пауни.
Всеки имаше толкова животни и птици, колкото можеше да отгледа. Няма помощи, фондове, премии, проекти, осигуряване на фуражи и т.н., както е днес. Но тогава имаше наистина безотпадъчна технология при селскостопанското производство – всичко до последното стръкче се прибираше от къра и се използваше - дори стеблата (заедно с корените) на тютюна, слънчогледа, царевицата, шумата… всичко и то без машини или други модерни приспособления, но това е друга тема.
Едно лято, независимо че още съм бил на осем години, по молба на дядо Христо, нашите се съгласили да помагам на техния ...