Пиша разказ за любовта и съм напрегнат. Изпих два чая и половин бутилка сапун. Мислех, че е бира, имаше пяна отгоре, жена ми беше оставила халба с веро да мие съдовете точно по пътя към компютъра ми. Сега се чувствам чист. Не твърдя същото за пода.
Този разказ е за някакъв конкурс, който трябва да спечеля, за да стана известен. Не че нямам нужда от слава, в блока всички знаят къде пикая сутрин, за да се убедят, че съм общодостъпен и естествен като премиер или помияр; защо ми трябва да участвам в конкурс, за да доказвам величието си? Питам себе си и разберете – не знам дали този отсреща ще ми отговори някога! Пълно е с простаци, дето се оглеждат в теб.
Вижте го Тутанкамон – грозник отвсякъде, а е световнопризнат и като мумия, и като човек. Сякаш някой е виждал как изглежда преди да умре. Казват, че бил съвсем сакат и деформиран, с женско тяло и грозен нос, при това куц и безформен като настървена политичка в Народното събрание на Република България – тази, куцата държава, с розите и кор ...