1 min reading
Мотая се тази сутрин като мобилизиран циганин. Хем ми е едно такова мързеливо, хем не ме свърта на едно място.
Кафето избистри погледа ми и насочи хаотичните ми мисли в една точка. Не съм писал от месеци - ще напиша нещо, но какво? Нямам идея, няма я и Муза, възсядам изморения от годините Пегас, а той вместо да полети, започва да се влачи по земята като пребито куче. Започвам делови разговор с него, като впрягам в това цялата си умствена активност, а пръстите ми в това време редят дума след дума - безмозъчно:
Къде си мое вдъхновение?
Как девет планини ще скоча?
Чукари гледат ме с презрение
от върховете непорочни.
- Аз съм велик! - извика палеца, прекъсвайки задълбочения ми разговор с Пегаса - Всички редят букви, търсят смисъл, но аз съм различен. Моите интервали са най-значимото нещо в целия текст. Без мен ще бъде боза. Една безкрайна боза.
Останалите пръсти се свиха към дланта от неудобсто, а той се извиси в цялото си величие, като Еверест над всички.
Пегасът започна да оглежда интерв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up