Мотая се тази сутрин като мобилизиран циганин. Хем ми е едно такова мързеливо, хем не ме свърта на едно място.
Кафето избистри погледа ми и насочи хаотичните ми мисли в една точка. Не съм писал от месеци - ще напиша нещо, но какво? Нямам идея, няма я и Муза, възсядам изморения от годините Пегас, а той вместо да полети, започва да се влачи по земята като пребито куче. Започвам делови разговор с него, като впрягам в това цялата си умствена активност, а пръстите ми в това време редят дума след дума - безмозъчно:
Къде си мое вдъхновение?
Как девет планини ще скоча?
Чукари гледат ме с презрение
от върховете непорочни.
- Аз съм велик! - извика палеца, прекъсвайки задълбочения ми разговор с Пегаса - Всички редят букви, търсят смисъл, но аз съм различен. Моите интервали са най-значимото нещо в целия текст. Без мен ще бъде боза. Една безкрайна боза.
Останалите пръсти се свиха към дланта от неудобсто, а той се извиси в цялото си величие, като Еверест над всички.
Пегасът започна да оглежда интерв ...