Има едно село, където хората са задружни, услужливи, трудолюбиви, чисти. В това село всеки проблем се решава бързо. То не търпи змии в къщите и в пазвите, таралежи в гащите, лисици със съмнително поведение и прочие. Дори, за да реши някои проблеми, кани въоръжени въстаници назаем от близкото голямо село, но започнат ли да се държат като гости-калоферци, вадят някоя останала змия в ръкава като фокусници и ги прогонват, а после замазват следите, като уж случайно изпускат язовира да наводни.
Има едно друго село, където процесите течали наобратно и хората били минали последователно през тях, отзад - напред:
Когато същите тези въстаници от голямо село, се съгласили да построят язовир, за да няма проблеми в малко и голямо село, решили да дойдат в малко село, и да се разположат като гости-калоферци, въпреки че никой не ги искал. Нищо, че са спасители, но вече без пушките от възстановките. Те заставили онези в малкото село да им предоставят благата си, сиреч подземните богатства, но онези тари ...