Пазителката
/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно случайна и няма никаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Събудиха я леки трусове. Баба яростно изфъфли, неясна и за самата нея, реплика от рода на " Шта смлафтяф...шта..." и се събуди. Отвори подпухналите си от трескав старчески сън очи с неясната мисъл, че някой трябва да бъде наказан. Вбесена от мисълта за това рязко се изправи в огромната си спалня. Пръдна от напъна, ококори блудкавите си воднисти очи с проблясък на разбиране и прокара побелял език по изпръхналите си устни. Потърка проучващо зъбите си. Там бяха. И трите. Проклетият кокоши крак пак се размърда и спалнята и потръпна неконтрулируемо. Чувството за несигурност в корема на Баба събуди гнева и. Проклетият кокоши крак! Баба зарея ума си в прочувствени мисли как щеше да го замени с нов и как веднага след това щеше да го свари на безкрайно голяма порция кокоша супа. После обаче, незнайно откъде, в съзнанието и се п ...