29.01.2007 г., 21:53 ч.
Пазителката
9 мин за четене
Пазителката
/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно случайна и няма никаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Събудиха я леки трусове. Баба яростно изфъфли, неясна и за самата нея, реплика от рода на " Шта смлафтяф...шта..." и се събуди. Отвори подпухналите си от трескав старчески сън очи с неясната мисъл, че някой трябва да бъде наказан. Вбесена от мисълта за това рязко се изправи в огромната си спалня. Пръдна от напъна, ококори блудкавите си воднисти очи с проблясък на разбиране и прокара побелял език по изпръхналите си устни. Потърка проучващо зъбите си. Там бяха. И трите. Проклетият кокоши крак пак се размърда и спалнята и потръпна неконтрулируемо. Чувството за несигурност в корема на Баба събуди гнева и. Проклетият кокоши крак! Баба зарея ума си в прочувствени мисли как щеше да го замени с нов и как веднага след това щеше да го свари на безкрайно голяма порция кокоша супа. После обаче, незнайно откъде, в съзнанието и се прокрадна натрапчивата представа как се пъне да лющи съсухрения от старост кокоши крак с трите си почернели зъба и идеята за безсилния опит я накара да се ядоса още повече. Проклетият ревматик съвсем издаваше фронта. Беше крайно време да поръча нов. Баба бе СЪОБРАЗИТЕЛНА. Ведно с тая мисъл в главата и пробяга като подплашена птица неясната форма на омразата и. Очертанията и бавно започнаха да се материализират. ИНАКОМИСЛЕЩИТЕ! Тези форумни недоносчета...Баба щеше да ги научи как трябва да се държат с една истинска дама. Проклетите идиоти си позволяваха да я наричат помежду си,...Баба присви очи от възмущение,....позволяваха си да я наричат "изкуфяла"! Напълно се събуди. Скочи от спалнята и се опита да пристъпи. Несигурно залитна, после спря. Със замислено изражение проследи пробягващата кафява буболечка и съсредоточено я размаза на пода с босия си крак. От устата и се отрони с неприкрито задоволство едно дълго:
-Хъфффф сяааа...
Баба плъзна поглед по изкривеното си от артрита ходило и зачатък на усмивка се сви в крайчето на стиснатата и уста при вида на очуканите му, пожълтели нокти. Кретените хвърляха нездрави погледи към прекрасните и ходила, когато носеше джапанки. Дръвници! Нищо не разбираха от стилния и женствен педикюр с естествения цвят на отлежала глина. Бавно се затътри към балкона, издут върху фасадата на разположената в горния край на китното планинско пасище къща. Шляпането на босите и крака се смесваше със скърцането на дървения под и отекваше по коридора към голямата дневна. Ритмичното проскърцване на дъските я накараха да си спомни каква е по природа. Баба беше МУЗИКАЛНА! Малките лигльовци си позволяваха понякога да не одобряват музиката, която им предлагаше...Тези дребни смешници! Отвори френския прозорец и пристъпи навън. Очите и се примрежиха от светлината. Протегна се чувствено. Намираше фигурата си за СЪБЛАЗНИТЕЛНА. Само един истински мъж можеше да оцени това. Не и дребните посерковци във форума. Баба дори не знаеше за каква я намират. Тайно подозираше, че я наричат "дърта". Тя считаше себе си за ЗРЯЛА. Не я интересуваше какво си мислеха, но все пак щеше да ги научи. Особено един от тях. Беше си позволил да обсъжда публично пижамата и. Пижамата, която и бе толкова скъп новогодишен подарък. Мнооого специален подарък. От интимният приятел на Баба.
Недоносчето си беше позволило да обрисува панталона на пижамата и като "специализиран за големи задници" и да нарече дъното и "изсулено". Беше крайно време да го накаже. Сурово. Пред всички.
Преведе се през перваза на дървената тераса и хвърли свъсен поглед към кокошия крак, носещ тежеста на къщата. Просъска тихо:
- Шта сфъря ейййййй...Знаеше, че кракът я чу. После със същия съскащ звук изплю през трите си зъба:
- Скору!
Кракът потръпна. Баба чевръсто се вкопчи в дървения перваз на терасата. Мисълта за страха му разля по тялото и топлина. Баба обожаваше да се страхуват от нея. Баба беше УВАЖАВАНА! Изви врат и огледа склона на огромното швейцарско пасище. Мдааа. Имаше да свърши няколко доста важни неща. Рязко се извърна и понече да пристъпи през френския прозорец в дневната. Точно тогава чу бученето - равномерно бумтене на вертолетни перки. Как ненавиждаше проклетите технологични идиоти. А уж се беше разбрала, с диспечерите след серия заплахи за ужасни заклинания /от сериозен запек до обриване с гнойни пъпки по срамните части/, в нейната зона от Алпите, да не бръмчат никакви "фърчоплани".
Баба обожаваше тази дума. Беше си я измислила сама! Проклетите кретенчета във форума се бяха опитали да я коментират! Нейната дума... Бумтенето отшумяваше, но по навик Баба вирна глава и проточи врат, за да проследи посоката. Вместо да зърне хеликоптера, заби поглед към гаража си. Беше на втория етаж, изнесен настрани от покрива с вертикална врата и три грижливо подредени метли. Едната беше последен модел с екологичен заклинателен двигател и при това кабрио. Беше обявила закупуването и пред всички и бе гледала как зависливо цъкат с езици. Несретници! Баба отвори уста от удоволствие при мисълта за многогодишния си опит в летенето с метли. Тънка струйка слюнка се плъзна по крайчето на жълтеникавата и долна устна и баба стреснато го забърса с длан. Ако гнусните форумни нехранимайковци можеха да я зърнат, биха си позволили да я коментират. Най-вероятно! Тия кучи синове! Баба беше ПРЕДПАЗЛИВА.
Източи още врат. Мисълта и внезапно срещна приятен спомен и се впи като пиявица около него. Първият и вкаменен. Беше сержант от швейцарската пътна полиция. Млад и хубав. Напет. Обаче мноого неразумен. Това беше през годините, когато Баба яздеше метлата си с мотористки шлем. Усмихна се от топлия спомен. Оня паметен ден, обаче го бе нахлузила ниско на главата си. Нарочно. Да го заинтригува. След едночасова гонитба по швейцарските планински шосета /Баба преднамерено летеше ниско/, най-после на една отбивка за пропускане на колона, тя му се предаде. Харесваше го и имаше намерение да го види отблизо. Нещастният глупак изскочи с колегата си от колата и двамата и изкрещяха да слезе от метлата, да покаже личните си документи, и това, което имаше като разрешение да лети с нея. Още виждаше ужасените им, невярващи очи. Слезе и тръгна към него. Метлата послушно се изправи в готовност. Изражението му излъчваше сляпо неверие. Баба свали шлема си и предизвикателно го погледна дяволито. Изражението трескаво премина в отвращение.
-Защо по дяволите, го свалихте? - беше най-глупавият въпрос, който можеше да и зададе. Нима я намираше за по-красива с шлем, отколкото без!? Тогава го прозря. Той не я намираше за привлекателна! Намираше я по-приемлива за гледане с шлем! Злобата светкавично блъсна съзнанието и. Баба заклинателно замахна с късата си магьосническа пръчка и го вкамени. Писъкът на гуми и облачето изгорели газове, белязаха посоката, в която мъдро и достатъчно бързо отвя партньорът му...
Баба нежно се усмихна. Проклети глупаци. Нима бе толкова трудно да признаят, че беше КРАСИВА?
Бяха същите като онези форумни гъсеници - "инакомислещите"! Баба щеше да им покаже. Беше форумен модератор и вуду-специалист. Форумът бе нейното второ АЗ, нейната стихийна любов! Не признаваше непристойното им поведение. Не признаваше нищо различно. Редовно се опитваха да извисяват гласец в пискливи въпросчета. Дори самата мисъл, че могат да я попитат за произхода на някоя от НЕЙНИТЕ думи беше възмутителна. Баба хиляди пъти бе доказала на всичките форумни пелтеци, че е КОМПЕТЕНТНА! Нима и една форумна тема би могла да предложи интелектуална стойност без непременното и участие?! Беше дочула, че точно този, когото ненавиждаше, се бе опитал да промълви въпроса публично. Метежник! Щеше да го изпепели...Щеше да изпепели дори спомена за него, така че никой да не дръзва дори да си помисли, да постави някога, някъде под съмнение нейната компетентност!
Пристъпи в дневната. Прекара пръсти през редките туфи растителност от външната страна на черепа си и си помисли, че косата и е копринено прекрасна. Дори и нея не бяха пощадили проклетите форумни плъхове. Намираха косата и "оредяла"! Безмозъчни червеи! Баба просто считаше, че косата и се ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯ. Свирепо изсумтя. Дългите косми в носа и запърхаха като мигли на кошута. Баба се пресегна към вивариума и извади бясно махаща с крака, крастава жаба. Пъхна я в миксера и натисна капака със зловеща усмивка . Животинката постепенно премина в течно състояние.
Баба обичаше сока от жаби. Намираше го ПИТАТЕЛЕН! Неслучайно изглеждаше толкова добре. Кафето, с екстракт от хлебарки, вече пъплеше по тясното гърло на джезвето и баба плесна с ръце. Магическият пламък, ближещ съда, се разтвори в бледосиньо сияние и изчезна с електрически пукот. Наля си сока в дълбока, стилна, кристална чаша, а кафето - в кокетна порцеланова с широка чинийка. Запали дълга и тънка цигара. Вдиша дълбоко сивкавия дим и го пусна през носа си във формата на обвит в пламъци, огромен людоеден казан за варене на хора. Космите в носа и истерично запърхаха по течението. Засърба шумно от кафето. Плесна с ръце и на масата се появи поднос с храна. Супа от пресни свински джолани с див чесън, печена сврака с плънка от горски лук и диви сливи, и разбира се - десерт. Пай от ферментирал дъбов клей с глазура от захаросани рибешки люспи. На подноса, до приборите, се намираше и кокетна кошничка пълна със ситни парченца черен диетичен хляб с грудки от минзухари. Баба се грижеше за фигурата си. Зачупи на още по-ситни парченца хляба, за да и е лесно да ги усвои с трите си зъба и олигавения и език ги замачка към небцето с нескрито удоволствие. Засърба супата с ентусиазъм. Проклетите хапльовци, които страдаха от хронична липса на апетит, си позволяваха да коментират перфектните и маниери на хранене в специалната тема с която се бе опитала да ги просвети. Безрезултатно! Тези мършояди!
Баба се хранеше с ЕТИКЕТ. Мисълта я накара да се усмигне жлъчно и да поеме въздух. Задави се и пръсна слюнка и остатъци храна през рехавата бариера на трите си зъба. Това вече накара чашата да прелее. Бе нетърпимо! Щом дори мисълта за форумните смръдльовци проваляше прекрасния и утринен апетит, значи беше крайно време да се заеме с тях. Особено с онзи безхаберник, който на всичко отгоре отнякъде бе научил истинското и име! Тя се наричаше с нежното, прочувствено име Гребена, но приближените и съмодератори я наричаха с галеното Греб. Много учтиво при това. Иначе наказваше и тях...Проклетият млад негодник обаче, като по чудо бе успял отнякъде да докопа моминското и име - Яга. Този никаквец! Този форумен червей! Мноого неблагоразумно. Щеше жестоко да го накаже. Щеше да го накаже със стогодишно черно вуду-страдание всред отблъскващата миризма на кисело зеле.
Обърна се и плесна с ръце. Миг след като миризмата на сяра от заклинанието се разнесе, от стената с тихо съскане се материализира супермодерен магьоснически компютър. Баба с вещина прекара кривите си луничави пръсти по бутоните. Наглият двуличник бе изказал съмнение за стила и. Окаян парцаливец! Баба беше литературно надарена. Умееше да пише с ЕМОТИКОНИ. Сладки малки заклинанийца, пълни с рафинирана мисъл...Баба беше ТАЛАНТЛИВА! Вещерските и способности замъглиха останалата част от съзнание и взеха контрола над волята и. Блудкавите и жълтеникави очи се разшириха от изумление. Баба получи прозрение! Щеше да пусне анкета за най-хубава тема. Нейната. Коя друга!? Печелейки, щеше да го унижи. Да му покаже мястото му. Наглият загубеняк щеше да види! Гениално! Баба беше ГЕНИАЛНА! Сведе глава, езикът и се провеси като блед парцал от единия край на устата.
- Ся, сяаа, ъффф ...
Свирепа усмивка изсече сбръчканите, повехнали контури на лицето и. Баба я наричаше ТВОРЧЕСКА. Нормалните хора биха я намерили за гротескна.
Привела кльощавия си гръб, форумната Баба Яга заблъска свирепо клавиатурата. Емотиконите се закривиха по монитора в нестройна, истерична редица....
© Велин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотно!!! Какво въображение, какъв стил ... много образно написано! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
