Колко малко е нужно на човек?
Колко малко е нужно, за да видиш усмивката на някой?
Колко е лесно всъщност да подадеш ръка и да помогнеш на някой в беда!
Навън тихо се сипе снега и хората са си в къщи на топло и празнуват, радват се на това, че са заедно...
... Но някъде навън сред студа, сред снега поглеждайки към домовете, откъдето струи радост, стои един бездомник, отдавна загубил своя подслон и семейство, но не от тези, които сами са съсипали живота си, а такъв, на който съдбата е изиграла лош номер.
Чудите се защо изобщо пиша всичко това, защо когато всички са със семейството си и празнуват, аз мисля за онзи бездомен скитник, останал само с надежда и усмивките на хората?
Честно да ви кажа, в началото и аз се чудих и си казвах..."Господи, какво е това, което пиша...?" , но днес, един ден преди Нова Година, излязох с приятели и докато от хората струеше празничност, онзи нещастен скитник стоеше Сам. Той не искаше скъпи подаръци, не искаше нищо материално. Единственото, за което мечтае ...