Колко  малко е нужно на човек?

Колко малко е нужно, за да видиш усмивката на някой?

Колко е лесно всъщност да подадеш ръка и да помогнеш на  някой в беда!

Навън тихо се сипе снега и хората са си в къщи на топло и празнуват, радват се на това, че са заедно...

... Но някъде навън сред студа, сред снега поглеждайки към домовете, откъдето струи радост, стои един бездомник, отдавна загубил своя подслон и семейство, но не от тези, които сами са съсипали живота си, а такъв, на който съдбата  е изиграла лош номер.

 Чудите се защо изобщо пиша всичко това, защо когато всички са със семейството си и празнуват, аз мисля за онзи бездомен скитник, останал само с надежда и усмивките на хората?

Честно да ви кажа, в началото и аз се чудих и си казвах..."Господи, какво е това, което пиша...?" , но днес, един ден преди Нова Година, излязох с приятели и докато от хората струеше празничност, онзи нещастен скитник стоеше Сам. Той не искаше скъпи подаръци, не искаше нищо материално. Единственото, за което мечтаеше, беше семейство, с което да прекара празника...

 Когато минах покрай него, той вдигна очите си и погледите ни се засякоха... останах безмълвна.

За първи път в очите на някой видях толкова болка, но и надежда. Усмихнах се на този нещастен човек, тогава той с цялото си сърце ми каза "- Момиче, много си лъчезарна, пожелавам ти приятно изкарване, много здраве, щастие и любов." и отново наведе глава. Не можех да помръдна и разбрах, че животът не е само материалното богатство, което имаш, а това богатство, което се крие дълбоко вътре в сърцето ти.

 И докато хората си разменяха скъпи подаръци, този скитник ми подари нещо по-скъпо дори от всичките пари на света, Той ми подари щастие!

 Сега наистина осъзнавам, колко много дължа на Мама и Тате, колко много дължа на моите приятели, колко много дължа на тези, които ме обичат. Дължа им едно голямо БЛАГОДАРЯ, защото този човек, който съм сега, е плод на тази любов!!! А на онзи скитник, където и да е сега, искам да кажа БЛАГОДАРЯ, за това, че ми помогна да осмисля живота.

 И така, сега съм сигурна, че разбрахте какво ме накара да напиша тези редове... и не се чувствайте зле, а ако си кажете "Това момиче не е добре..." недейте, защото рано или късно и вие ще срещнете вашият Скитник и тогава ще се сетите за мен и за това, че сте пропуснали да кажете "БЛАГОДАРЯ" на всички, които ви обичат и помагат. И дори тогава, когато сте загубили цялата си надежда, ще ви стане по-топло...