esenna (Нина Стоянова)
66 452
Jul 19, 2016, 9:14 PM  

Печалбата 

  Prose » Narratives
4.8 / 10
1123 0 8
6 min reading
– Мими, Мими, ела тук! Бързо!
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с малко хлебец и? Вечеря за милиони! – усмивката му светна чак в очите. Мими подсмръкна, вдигна шала на главата си и го потупа по рамото. Закретаха бавно по заледения тротоар. Хлътнаха в близкия блок, отключиха вратата на едно мазе и влязоха. Студеничко си беше, но бяха свикнали. Докато Мими режеше зелето, Геро изпуши един фас и затрака нетърпеливо с вилицата. Хапнаха, подпряха се един в друг да се топлят на единственото желязно легло и се одрямаха. Геро изведнъж скочи:
– А, щях да забравя! Помниш ли като намерихме ония пет лева преди няколко дни! Дето се скарахме какво да си купим с тях. Ето - това купих!
Той извади от джоба на панталона си едно картонче и го тупна на масата.
– Какво е туй?
– К ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Стоянова All rights reserved.

Random works

More works »