–  Мими, Мими, ела тук! Бързо!

– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!

– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù  показа някаква найлонова торбичка.

– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.

– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с малко хлебец и? Вечеря за милиони! –  усмивката му светна чак в очите. Мими подсмръкна, вдигна шала на главата си и го потупа по рамото. Закретаха бавно по заледения тротоар. Хлътнаха в близкия блок, отключиха вратата на едно мазе и влязоха. Студеничко си беше, но бяха свикнали. Докато Мими режеше зелето, Геро изпуши един фас и затрака нетърпеливо с вилицата. Хапнаха, подпряха се един в друг да се топлят на единственото желязно легло и се одрямаха. Геро изведнъж скочи:
– А, щях да забравя! Помниш ли като намерихме ония пет лева преди няколко дни! Дето се скарахме какво да си купим с тях. Ето  - това купих!

Той извади от джоба на панталона си едно картонче и го тупна на масата.

– Какво е туй?

– Как ме питаш само, не знаеш ли? От ония  картончета, дето се търкат с монети.

– Уф, как можа да дадеш цели пет лева за тая глупост? Ти акъл имаш ли? Ами сиренце можехме да си купим и едно млечице, и маргарин, а ти? Геро, къде ти е акъла?

–Ти не ми дрънкай сега на главата! Ще видиш къде ми е акъла като изкарам сега една печалба за онуй сирене – овчето и  за колко още неща, не ги разбираш тия работи ти, Миме! 

Той намести прокъсаната си вълнена шапка на главата.

– Виж, намери с какво да изтрия тези цифри, че може да излезе нещо.

–Ще излезе, дяволи, ето ти 2 ст., намерих ги днес до една кола.

Геро затърка усилено  с прехапан език,  пот покри челото му. Мими пушеше своя фас с безразличие.

– Готово! Ела сега да видиш - 5 - ама не, аз имам 4. А?! 21 - то пък 22, как печелят тия хора, ма Мими?

Тя се загледа в картончето присвила очи и изведнъж изписка.

–Кво ма? Кво видя?

–Погледни, не може да е вярно! - закри уста с ръка Мими.

–Сто хиляди?!

–Да! Виж под 45 го пише?! Сто хиляди??? Геро?!

–Да нямаш грешка, ма Мимо? Я си вземи очилата! - изкомандва я Геро. Тя сложи някакви разпадащи се очила  с една дръжка и пак  зaгледа и пак записка.

– Тихо ма, ще те чуе някой. Що пък да не спечелим, я, какво толкова? И ние сме хора, нали?

– Геро, това са много пари, какво ще правим?

– Как какво – ще си ги вземем и първо ще си купим апартамент – край на тая маза, ще си купим и телевизор, ще ти купя от ония гумените шушони, да не ти се мокрят краката и одеяло ще си купим,  и оня шампоан от три лева дето мирише на бели маргаритки, а?

Цяла нощ бленуваха Мими и Геро какво ще правят с тия неочаквано споходили ги пари. А сутринта Мими унило попита:

–И как ще си ги вземеш?

– Ела, ще ти покажа – грабна я за ръка Геро и хукнаха към близката Lafka.

– Aло, Господине, вижте тук , спечелих  100 000 лв., може ли да ми ги дадете?

Мъжът взема талона, загледа го, почеса се по главата и важно каза:

– С това ще отидеш в телевизията, там питай къде ще ти дадат парите. Ние тук изплащаме до 100 лв.

Геро прибра талона. Затегли Мими след себе си и спря чак когато стигнаха "Сан Стефано". Говори с портиера и  зачака търпеливо. Мими хапеше устни нервно. Нещо я глождеше. Не може да е тъй лесно изведнъж да скъсаш с немотията, ама Геро като се е меракландисал. След малко излезе някакъв мъж в костюм  и дълго обяснява нещо. Геро говореше и оня костюмар говореше. Накрая  си тръгнаха.

– Кво? Кво каза тоя? – нетърпеливо впери очи Мими в Геро.

– Да съм дойдел утре, с нови дрехи, че тия му миришели, да съм се изкъпел и избръснел, щели да ме снимат по телевизията и чак след това ще ми преведат парите в банката. Питам го - как банката, аз нямам банка, той ми вика: "Ще ти открием сметка, там ще са на сигурно парите ти".

– И сега какво? – попита Мими

– Какво какво? Ма ти от вчера само знайш да питаш?

– Ами от къде дрехи, ти имаш само тоз продран пуловер и скъсаната риза, кво ще правиш? Къде ще се окъпеш, опереш, зима е, не може ли да почакат до лятото поне?

– Не можело, нямали такава практика. Затова казах на оня  да ми дадат малко пари от моите, тъй авансово, но той каза, че не можело! Ми не знам, ама парите са си мои и ще си ги взема, андъстейн?

– Добре, бе Геро, ще си ги вземеш, ама?

– Няма "ама", ще измислим нещо.

Цял ден обикаляха контейнерите из своя район. Този път находки като кисело зеле нямаше, само малко хляб и парче гранясала сланина, но и на това бяха доволни.

Вечерта им беше мълчалива и някак безнадеждна. Изведнъж Геро скочи:

– Миме, измислих го. Помниш ли преди години като ми оперираха язвата! Трябваше да се даде кръв! От теб не взеха, че беше много слабичка и тогава платихме на някакъв мъж - долу се въртеше, 100 лв.му платихме. Помниш ли?

– Помня, и? Това сега не е кръв? – сопна се Мими

– Е, що да няма такива хора сега? Ти да не мислиш, че всички дето печелят са все такива издокарани – плащат на разни други, да се показват по телевизията. Да! – светна  Геро.– Утре ще намеря някой! Ще видиш, няма да им се дам!

Сутринта тръгна пак към "Сан Стефано". Видя групичка от протестиращи с някакви лозунги. Поогледа се и дръпна един младок  за ръката. Добре облечен беше, плешив един такъв, но имаше фаца! Обясни му всичко и обеща, като свърши работата, да му даде 10 000 лв.

Вечерта заваля сняг.

–А, тъкмо да поомекне малко, нали, Мими? – опита да се усмихне Геро. Нахлупи шапката ниско на челото си, загъна се с протрития  шал и продължи да я тегли след себе си.

Младокът дойде, мълчаливо взе от  Геро талончето  и хлътна в телевизията.

Когато излезе след два часа навън, забърза към някаква кола. Геро се затича и успя да го хване за ръкава чак когато оня си отваряше колата.

– Какво стана, уреди ли всичко?

– Да!

– И къде са парите?

– Абе, чичкис, ти луд ли си? Нали ми искат лична карта, нали моите имена записват, в банката срещу моето име вече има 100 000 лв.! Как да излъжа, че това си ти, нали ме познават  сума ти и хора! Какво искаш  сега, да ти ги дам ли?

– Ами че …как, това са си мои пари?! - позаекна Геро.

– Разкарай се от тук - докажи, че са твои, хайде, закъснявам!

Колата изръмжа под носа на Геро.

– Мамка му и живот! В ада да гориш, дано! Човек и късмета си не може да получи вече! –  изруга сащисан Геро. И през ум не му мина, че може така нагло да го излъжат.

Мими разбра, че нещо не е наред и триеше сълзите си на другия тротоар. Геро тръгна към нея бавно, хвана я за ръка и се повлякоха  мълчаливо към мазето.

– Нищо, Геро, остави оня мошеник, да се задави с твойте пари, отдето дошли - там отишли, я, какво ни е на мазенцето, други и това си нямат...

Геро запуши поредния фас и все надолу гледаше - да не вижда  Мими сълзите му...