Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на маникюр, ще си пръсна от френския парфюм...хммм...ще се любим страстно...
Отпуснах се във ваната и стисках очи. Двадесетгодишният ни син Радо беше вече студент първи курс в Германия, Лили – на четиринадесет, една фурия в тийнеджърска възраст. Сега е на морски лагер и ние с мъжа ми ще сме сами. Две седмици покой без деца.
Без никакви ангажименти, само аз и той...хммм...добре звучи.
В последно време Павел беше преуморен, избухлив, работеше и през уикенда, оставаше до късно вечер в операционната. Примирих се с професията му, известен хирург, светило в своята област. Ходех около него като негова сянка...светилото и сянката..хахааа...но бяхме едно цяло.
Не бяхме се любили от месец, вечер докато ...