di_t (T.Т.)
229 5981
15.12.2021 г., 14:57 ч.

Печени круши със синьо сирене 

  Проза » Разкази
3098 12 61
6 мин за четене
  •           Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
  •            Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
  •             Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на маникюр, ще си пръсна от френския парфюм...хммм...ще се любим страстно...
  •        Отпуснах се във ваната и стисках очи. Двадесетгодишният ни син Радо беше вече студент първи курс в Германия, Лили – на четиринадесет, една фурия в тийнеджърска възраст. Сега е на морски лагер и ние с мъжа ми ще сме сами.   Две седмици покой без деца.
  •            Без никакви ангажименти, само аз и той...хммм...добре звучи.
  •            В последно време Павел беше преуморен, избухлив, работеше и през уикенда, оставаше до късно вечер в операционната. Примирих се с професията му, известен хирург, светило в своята област. Ходех около него като негова сянка...светилото и сянката..хахааа...но бяхме едно цяло.
  •                      Не бяхме се любили от месец, вечер докато взема душ и той беше задрямал.
  •           Но  тази вечер щеше да е специална – вкусна храна, хубаво бяло вино, бяла копринена покривка, искрящи кристални чаши, ароматни свещи, сребърни прибори...
  •         Излязох от ваната, обърсах с ръка запотеното огледало. Насреща ми се виждаше една зеленоока жена с руси коси, спускащи се като водопад по раменете, стройни крака, само малко отпуснати рамене, но трябва да тръгна отново на фитнес. За четирдесет и две годишна изглеждах о кей. Да, повече фитнес, и без туй не работех и имах малко време.
  •                 Наливам си чаша сок и все още стоя по халат. Гледам към двора, тревата е окосена, розите ухаят, лятото е в разгара си.
  •                 Спомените ми се въртят като лента – две хлапета с Павел в гимназията, първа целувка, първа любов, кандидатстудентски изпити, той – студент, на мен –малко не ми достигна, но пак любов, семейство, Радослав, Лили, шеметно минаващи години, така и не учих нищо. Бях потопена в майчинството, семейството. Павел завърши, стана един от най – известните и добри хирурзи, печелеше добре, не ми позволи да уча и работя. Аз се грижеш за всички, водех децата в училище, на балет, на английски, на плуване, тичах на родителски срещи, разхождах кучето, гледах котето...Бях като струна – винаги налице и оправях всички проблеми –  с майстори за къщата, купихме още имоти, занимавах се с наематели, договори, попълвах данъчни декларации, плащах сметки, търках до блясък бани, готвех, чистех, целувах удареното коляно на някое дете, не заспивах когато боледуваха...бях момиче за всичко.
  •             Чух, че колата на Павел спря и затрополиха крачките му по теракота. Той влезе, но очите му бяха мрачни.
  •                  Защо ли е ядосан?
  •                   - Нина, трябва да поговорим.
  •                   -   Да не е умрял някой? – опитах се да се пошегувам и да разтопя леда.
  •                   - Нина...
  •             Замълча. Очите му шареха разсеяни около мен. Отиде до барчето, отвори го и си наля малко уиски в една чаша.
  •            Чудех се какво става, някакво лошо предчувствие ми се завихри в ума, но чаках да чуя.
  •              - Нина – започна пак той – трябва да ти кажа, че азззз...аззз..
  •            - Изплюй камъчето най – накрая!
  •           - Аз реших да се изнеса оттук. Нещата не вървят. Задушавам се в тази къща...
  •         - Задушаваш се? От кога взе да се задушаваш?
  •         Гледах го втренчена и невярваща на чутото...         
  •             - Какво става, Павел?
  •             - За известно време се изнасям.

             - Има ли някоя друга? Появила се е някоя жена, нали?

                - Не, неее...няма.

  •           Разбрах, че ме лъже, защото очите му гледаха гузно. Клепките му трептяха. Цветът на лицето му се смени. Устните му се изтеглиха в права линия. Намръщен и мрачен.
  •          Павел си тръгна и  ме остави. Аз бях полята като със студен душ. Изумена, объркана и невярваща на случващото се.
  •        Изхвърлих храната, само подноса с печените круши и синьото сирене оставих. Налях си чаша вино и се залових за десерта. Ядях от нерви, не усещах вкус, сълзите ми текнаха от ъгъла на очите ми. Вече се тресях от лудост.
  •               Какво ще стане сега? Как ще живея...нищо не умеех да правя като хората, нямах професия, нямах живец за нищо...жалка, смотана домакиня...Господи, как ще живея сама?
  •            Спомних си преди години...беше пил много, скарахме се...думите му жилеха като оси...ти си нула, Нина...без мен ти си кръгла нула...
  •             Взех подноса и го треснах на пода. Кристалът се пръсна на хиляди парчета, както и животът ми...Крушите се смачкаха, а глазурата и синьото сирене се разпиляха настрани.
  •            Не спах. Въртях се, потях се, ритах из завивките. И мислех, мислех за Павел...
  •            Минаха няколко дни. Бях смълчана, смачкана и все още много объркана.
  •             Щеше ми се да поговоря с някого. С кого? Във фейса имам  триста приятели, но само за „здравей и здрасти“, за лайкове и усмихнати човечета...никой не ми беше особено близък, за да си излея бесовете...
  •              ...................
  •                Минаха няколко месеца. Радо ми звънеше по телефона, аз говорех колкото мога по-весело, за да не го тревожа.  Слагах усмивка на лицето си и пред Лили, макар че вечер полудявах  и се разтрепервах от неизвестното. 
  •               Една вечер минавах покрай китайския и ми хрумна да взема нещо за вечеря. Хлътнах вътре и ги видях. Павел и една  сладурана на около двадесет години. Той й подаваше с две клечки хапка месо, а тя сладостно задъвка. Ухили му се с два реда искрящи от белота зъби. Павел я гледаше като прехласен в очите. Тогава ме забеляза. Кимна ми. Усмивката му се скри, извърна глава и зашушука нещо на блондинката. Каза й нещо смешно, щото и двамата се засмяха.
  •             Краката ми се подгънаха, почувствах се неловко, запрепъвах се и изчезнах от ресторанта.
  •            Отчаянието не ме напусна до есента.
  •               Но една сутрин станах ведро от леглото. Бях намислила нещо. Сложих повече червило и тръгнах. Имах вече цел...
  •               Започнах да уча в един институт икономика. Изминаха пет години. Когато Лили стана абитюрентка, тогава и аз се дипломирах. С лекота изкарах учението. Просто нямах какво да правя, освен да уча и да се надграждам като личност. Попивах всичко, бях като бял лист и мастило по него. Интересно ми беше.  Започнах работа. Катерех се по стълбицата на успеха...
  •            .................
  •        - Нина, хер Морис Рангер иска да размени няколко думи преди срещата на Борда – изчурулика ми секретарката.
  •                Аз й кимнах.  Бях в Борда на директорите на голяма просперираща компания.
  •               Седях в удобното си кресло, гледах зашеметяващ изглед от прозореца си, и все още си мислех за нещата от живота...тогава, когато скучната домакиня трепереше и отговаряше  за всички у дома, за „светилото в медицината“ , за сина, дъщерята, кучето и котето...за несигурността ми, че не става нищо от мен...за кръглата нула...
  •             Една усмивка се разля, когато си спомних за злополучните печени круши със синьо сирене, които полетяха на пода...
  •                            ...и после за новото начало...

© T.Т. Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Никога няма да станеш повече, ако правиш само това, което можеш! »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря
  • Браво! / Ако искаш прочети,,Ако ти знаеше...,, от Елчин Сафарли / Силата на човешкият дух и любовта / много добре е написан разказа от теб! Чета и се радвам!
  • Излязох от ваната, обърсах с ръка запотеното огледало. Насреща ми се виждаше една зеленоока жена с руси коси, спускащи се като водопад по раменете, стройни крака, само малко отпуснати рамене, но трябва да тръгна отново на фитнес. За четирдесет и две годишна изглеждах о кей. Да, повече фитнес, и без туй не работех и имах малко време.
    Излязох от ваната. Потърках с ръка запотеното огледало. Срещу мен стоеше една зеленоока жена с руси коси спускащи се,като водопад по раменете. За тези мои четиридесет и две години изглеждах завидно добре...( пишете увлекателно но един колегиален съвет ,избягвайте съкращенията и излишните пояснения.Повече глаголи засилват текста и думите. Те (глаголите са мускулите на една творба била тя стих,проза или свободен текст)
  • Поздрави Molitva!
  • Тюх, да му се не види! Сега тези круши със синьо сирене ще ги сънувам. Обаче в моя живот / по други причини/ имаше едно цяло лято, в което се изхранвах с круши от градината и сирене/ ако имаше/. Много хубав разказ!
  • Ок
  • Честито за наградата! Много добре би било, ако започнете да публикувате текстовете си на читав Word и да преглеждате до последно всяка една дума за граматически грешки! Добронамерена съм! Другото снижава нивото на самото състезание...
  • Благодаря Иржи!
    Темата не беше много лесна
  • Честито, Таня, още с коментара ми знаех, че ще имаш приз!Заслужено! Адмирации!
  • Благодаря Ели!
    Поздрави!
  • Честита награда, Таня! Чудесен разказ!
  • И ти будь здоровья
  • Спасибо! Будь счастлива!
  • Поздрави Сенилга!
  • Отлично! Сегодня Нины!
  • Благодаря Ники!
  • Честита победа!
    Поздрави!
  • Благодаря момичета!!! Бъдете здрави и щастливи!!!
  • Честита победа, Таничка!👏Чест е за мен да бъда едно рамо след такъв силен прозаик като теб в надпреварата!😘
  • Таня, честито първо място, чакам ново произведение!
  • Благодаря!!!
  • Честито на победителя. Очаквам новата тема
  • Поздрави Доче, Съби Седник!
    Хубава Нова година!
  • Тежко, но оптимистично!
  • БРАВО! Харесвам такива героини. Успех!
  • di_t (Tаня) - и животът не е здравословен, ама го живеем
  • ЧНГ, Пепи!
    Бъди много здрава и щастлива!
    Пепи, пърженото не е много здравословно
  • 🍀🎄💝 ЧНГ! Минавам за рибата, за мен с пържени картофи, моля!
  • ЧНГ, Вале!
    Поздравления!
  • Честита нова година, Таня, прочетох разказа неотдавна, так трябва да е в живота - скъсаш ли веднъж с миналото не се връщай, а продължавай напред
  • Благодаря Жени!
    Честита Нова година!
    Бъди здрава!
  • Гласувах Честита Нова година!
  • Поздрави Деа!
  • Хубав разказ. Човек не знае на какво е способен, докато не му се наложи Успех ти желая!
  • Поздрави Лиди!
  • "Имах вече цел'' - ето това е важното. Само не закъснявай! Много добър разказ!
  • Благодаря Наде!
  • Хубав разказ! Успех!
  • Благодаря Блу,Вики,Миме!
  • И да не е поднос пълен с круши със синьо сирене, хубаво е да тряснеш нещо и да сложиш ново начало на живота си.
  • Хареса ми много! Гласувах!
  • Таня, удивително добре разказваш! 😄 Желая ти успех, скъпа!🤗
  • Freya, поздрави!
    Благодаря и на Vanko 1!
  • Очаквах накрая да се върне и да мрънка, че двадесетгодишната не прави круши със синьо сирене... И естествено да бъде демонстративно изритан.
  • Много хубав разказ Таня.Завладява те от самото начало.Желая ти успех.
  • Благодаря Краде, Роси!
    Хубав ден!
  • Странен е животът- ти му правиш круши със сирене, а на него екзотиката му в "зашеметяващ изглед".. е, някои нули сложени след много нули също могат да направят сериозно впечатление .. Глас и успех!
  • Имаш ли вяра в себе си винаги ще се изправиш след всяко падане. Поздравления и успех, Таня!
  • Благодаря на Иржи, Младен!
  • Когато зададох темата и мнооого дълго нямаше кандидати да пишат по нея, ми стана мъчно. Или не я разбират, или не им харесва, си казах. Като прочетох разказа ти, Танче, съвсем точно си уловила смисъла, който заложих! И разказано, така както се пие бира- на един дъх, без да се диша...Само веднъж съм казала подобно сравнение/ не помня вече къде/, но страхотно разказваш!Адмирации с ръкопляскане! Дали защото има нещо познато, затова толкова ме докосна историята...Гласувам.
  • Благодаря Дани, че се спря и прочете!
  • Както винаги историята е поучителна и в нея мисля,че всеки може да преоткрие доста преживяни моменти!Продължавай да твориш все така!
    Чакам 3-та част на другия ти разказ !
  • Благодаря Пепи, Руми, че прочетохте!
  • Ей това е, ЖЕНА! Поздравления и успех!
  • Поздрави МИГ!
  • Абстиненцията ми по "Предчувствието"я предотврати с дозата радост на тази разкошна творба ! Благодаря!
  • Благодаря PetarStoyanov !
  • Таня, хареса ми много и за това давам глас и оценката 5 звезди
    Успех, разбира се...
  • Приятно е - интересно и интелигентно.
  • Благодаря Мини! Весели и хубави празници и на теб!
  • Хареса ми много,Таня, пожелавам ти успех! Весели празници !
Предложения
: ??:??