Педераст ли?
Та така… Сещам се за една кратка история, в която участват страхотни екземпляри, от ония, дето добър ден да ти кажат, и се заливаш от смях. На откриването на една изложба срещам Сашо Мустака с половинката си Даря, диплим клюките и те ти, доближава ни един брадат. Гледа ме внимателно и възклицава:
- А да те видим сега дали ще ме познаеш? Щото аз те познах, къде ти може да се забрави това носле, – и брадатият почва да ме ръси комплиментарно. Гласът ми се стори познат ама хич и не ми пука кой е. Кефи ме това, което казва и примижавам:
- Говори ми, говори ми, и да не е вярно, мед ми капе на душата! Кажи нещо за ушите, за веждите… олеле, Нено, ти ли си? – Най-после зацепвам, усетила специфичния му глас.
Сашо Мустака е учител по рисуване, а Нено казва за себе си, че е само „прост художник” и уточнява:
- Прост, ама много прост! Отвътре ми извира простотията, бе!
И така, вече сме се разположили на една маса в артистично заведение, показващо цялата мощ на градския рисувален талант, ...