Педераст ли?

  Та така… Сещам се за една кратка история, в която участват страхотни екземпляри, от ония, дето добър ден да ти кажат, и се заливаш от смях. На откриването на една изложба срещам Сашо Мустака с половинката си Даря, диплим клюките и те ти, доближава ни един брадат. Гледа ме внимателно и възклицава:

- А да те видим сега дали ще ме познаеш? Щото аз те познах, къде ти може да се забрави това носле, – и брадатият почва да ме ръси комплиментарно.  Гласът ми се стори познат ама хич и не ми пука кой е. Кефи ме това, което казва и примижавам:

- Говори ми, говори ми, и да не е вярно, мед ми капе на душата! Кажи нещо за ушите, за веждите… олеле, Нено, ти ли си? – Най-после зацепвам, усетила специфичния му глас.

 Сашо Мустака е учител по рисуване, а Нено казва за себе си, че е само „прост художник” и уточнява:

- Прост, ама много прост! Отвътре ми извира простотията, бе!

 И така, вече сме се разположили на една маса в артистично заведение, показващо цялата мощ на градския рисувален талант, зер не е ли това крайната цел при всяко културно мероприятие?

Нено се е разпищолил свойски, заведението му е като бащиния. Чувства се свободен и непритеснен. Сашо и Даря са същите. А бе говорим неща, от които на пуритана пламват ушите, от масата ни се носи гръмогласен смях и показваме на присъстващите, че живота не е чак толкова скапан.

Сашо като виден даскал оценява качествата на Нено, колко добър художник е, как му сече пипето, как търсенията му… ама хайде да не отплесвам в сериозни определения. Нено от своя страна не отстъпва и хвали Сашо:

- Ей тоя човек, видиш ли го? – сочи ми Сашо, чиято глава е увенчана с тънка посивяла и къдрава опашка, а устните са скрити под предълъг мустак . – Те тоя човек е роден за даскал! Няма нещо да знае и да не го предаде на друг без каквато и да е корист! – разказва Нено и се сеща за първото, научено от Сашо:

– Когато трябваше да ходя в казармата, Сашо ми дава три пера, не трипера, а три пера, и ми казва, те ти тия три пера, показвам как се пишат плакатни букви и гледай каква казарма ще караш. Не казарма, а песен! Ама при мене е така, някой трябва да ми почне работата. Друго си е да ти го почнат, да видиш как е и после – давай смело и безотговорно. Така ме свикна батето (сочи, естествено, Сашо), да ми почне работата, че да ми е лесно. Па и да видя кое как.

- И с момите беше така,  –  уточнява Нено и разказва първата случка, в която се допитал до батко Сашо как да сваля мома, ама ако може, той да му я почне. Тогава Сашо му рекъл, че трябва първо да огледа в парка за някое по-скрито пейче и да има храсталаци, та да ги не видят. Да прочете нещо културно,  да и говори за театър, кино и изобразително изкуство. Тогавашните госпо'ици се впечатляваха от това. Нено взел няколко списания „Театър”, минал на бърза ръка през всички рецензии, припомнил си бележити факти от живота на велики художници и така подкован, хванал атакуваната мома Зоя и право в парка.

- Пет часа и разправях за художници, за театър, за артисти и кинаджии! То да беше ходила на културно-просветни мероприятия една година, пак нямаше толкова да й снесат. Гледам я, върти се, нещо не й харесва май беседата, сменям темите – ха за художник, ха за някоя постановка, знам ли къде я сърби! На другия ден Сашо я питал как е минала срещата. А Зоя му рекла: ”Мани го тоя!  Педераст!” Леле, направо ме хванаха лудите! Пощръклях! Педераст ли, викам си аз и стягам батко да ми я изнамери.  Срещам я след два-три дни и я каня в ателието. Да види практиката на рисуването. Ама й казвам, че после ще се разходим към гората.

Тук се намесва Сашо:

- Верно е това, което говори Нено! Деда Лало ми разправяше вечерта: ”Гледам по едно време наш Нено се огрепцал с едно моме и бързат към Билярската дупка. Що че чини там, мисля си, ама не трябва мисъл при тая гледка. Нено че се прави на мъж! Заемам стратегическо место до дупката, замаскирах се у храсталака и се спотайвам. Зер, да видим момчето как ще се представи!”

Като се сеща за старата случка, Нено се пали, види се, обидата, че навремето е наречен педераст, още му стяга под лъжичката и обяснява по-подробно:

- Тръгнали сме към Лаловата махала, викам си, ще я метна аз Зойка в Билярската дупка, па после нека разправя дали съм педераст. Легнахме и аз веднага взех да се разхвърлям. Викам й: Зойо, много жежко, ма, я да се съблечем. Хвърлих всичко – чистак гол. И Зоя се разхвърля. Оставих й само гащите. Свалих й ги сам и като ги заметнах с един силен финт, та право въз храсталака. Дето дедо Лало се бил спотаил. И я почвам аз Зойка. Първи път за доказателство, че не съм педераст. Втори – за повторение на наученото и трети, да й държи влага. Като свърших, си викам: я да видим сега какво ще разправя Зоя!

- Е, което е верно, си е верно – потвърждава Сашо – Срещнах я след няколко дни и тя веднага даде опровержение.  Нено не е педераст!

А вечерта, когато дедо Лало и баба седнали да вечерят, дедо похвалил Нено за свършената работа. Рекъл на баба, че Нено измандръсал момата три пъти! „У, бре Лало, не те е срам да говориш така за момчето, па то нашето си ни е скромно, почнала да варди честта на Нено баба:  „Може да е водил момето цветенца да си набере или да наскубат трева за зайците на Нено! А ти какви ги говориш!”, не мирясвала в защитата на Неновата целомъдреност баба. „Да бе, скубаха те трева! Три път я скубаха. И двамата, така скубаха, че после, да не става зян, я прибрах. А ти като много знаеш, тия гащи твои ли са?”

Тогава дедо Лало измъкнал от пояса гащите на Зоя и баба ахнала. „Ако ги обуеш, значи са твои и ветаро ги е отвеял у драките. Ако не ги обуеш, значи са на момето!”

 Така завършил защитата на мъжкото достойнство дедо Лало и прибрал гащите, изпъстрени с червени калинки,  в джоба си.

- Е , за това става дума. Някой трябва да ми почне работата!

При тези думи всички потънахме в дълбок, философски размисъл и вероятно всеки си представяше какъв би бил живота му, ако има кой да му почне работата, а той само да я довърши. Може би по тази причина не видяхме как към масата се е приближил друг знаменит екземпляр,  на име Станислав. Лично аз винаги наблягах ударението на И-то, някак си по-фино ми звучеше, защото пустия му Станислав се изразяваше фино, елегантно и с известна доза аристократизъм. А иначе приличаше малко на див петел – оредялата му коса стърчеше на главата  като гребен на петел и, въпреки че имаше правилен нос, винаги го оприличавах на клюн, с който кълве буквите. Той не е художник, но пък имаше претенции, че ако се състезава с децата от детските гадини в живописването, последното място е гарантирано за него. „Не мога едно пате да нарисувам, бе, не мога!”  Това изчерпваше художествените му дарования, но за сметка на тях от него бликаше свеж сатиричен талант. Ако можеше да се нарече сатирата и свежа… бе, що пък да не може. Ние не умувахме над този термин, това беше приоритет на самия Слав, Стан, Славчо, Слави или както дойде на езика.

Та, приближава Станислав компанията и след перфектен поздрав на френски (той казва, че е галфон, защото бил привърженик на галската култура и е завършил френска филология), ни пита:

 - Какво става, мили мои, любими и ненагледни приятели? Над какви глобални проблеми размишлявате или просто всемирна скука е обхванала драгоценните ви глави? А?

- Бе мани!– обяснява ситуацията Нено и набързо разказва онзи отрязък от живота му, когато Зойка цели три дни го мислела за педераст.

-  И какво толкова скърбиш, приятелю мой драгоцений? Че кому не се е стоварвала въз главата подобна мерзост, кого не са наричали с тази грозна и унизителна дума?

И за да не бъде голословен, Станислав приседна, изправи стойката под прав ъгъл спрямо стола и с изповедален тон взе да разказва:

 - Аз, както знаете, съм душа добра и състрадателна отвсякъде. По тази причина не можех да гледам как жените, с които понякога делях ложето и правех опити за дълготрайно съвместно съжителство, се отегчаваха от мен и затова сам им събирах багажа. Давах им пари за таксито и си тръгваха по живо, по здраво. Още не въздъхнал от радост и ненаскачал се от свободата,  драгоценните ми приятели разбираха за този прекрасен миг и ме нападаха. Все се оказваше, че баш в този момент имат сгодна жена, която гори от мерак да бъде налюбена. И къде, къде? При добрия стар Станислав. Та в такъв момент, когато самотата радваше всичките ми сетива и бях преизпълнен с желание да творя, се звънна. Не ми трябваше да гадая – пак някой го е напънала сексуалната нужда. Отварям вратата и без да поглеждам, казвам: „Влизайте!” Така си беше. Генади, а до него някаква напращяла мома. Ама като казвам напращяла, значи, че плътта й беше повече от прекалена. Не задник, а…

 -Дупище, бе! – намира веднага точната дума Сашо.

 - Да, такова нещо! А гърдите…

 - Циците, циците се вика. Гърди имаме ние, мъжете. Жените имат цици, бомби, любеници, бозки… -  изброява Нено някои от познатите названия за женска гърда . –  На женските е цици, ци-ци!

 - Да речем! – приема корекцията Станислав и продължава.  –  Генади вика: ”Ти брат, ти сестра! Майка и баща! Имам 4 часа на разположение. Дай ми спалнята!”  Хубаво, съгласявам се автоматически аз и поставям условие. Правете, каквото ще правите, любете се, но не искам да ме безпокоите. Тъкмо съм захванал един разказ и не искам да ме прекъсват. Музата ми беше кацнала на рамото и не подрънкваше, ами направо за цял рок-концерт набиваше. „Няма, бе брат, няма да ти пречим”, съгласи се Генади и отърчаха в спалнята. От своя страна, аз се усамотих в кухнята и почнах да тракам. Пиша, та се късам. И точно, когато бях стигнал до завръзката в сюжета, а главната героиня беше изпаднала в депресивно състояние и…

 - Мани депресиите на героинята! – сряза го Сашо – Казвай, надникна ли през ключалката да ги видиш ония?

 - О, перверзен тип такъв! Аз исках да развия сюжетната линия пред вас, като пред най-скъпи и драгоценни приятели, а той за любене ми говори! – възмути се по галфонски Станислав.

 - После, после, като си отидем. Сега кажи защо и ти си педераст! – подкрепи Нено предложението на Сашо.

- Е, хубаво, – съгласи се Станислав и след кратък размисъл, в който явно се лишаваше от най-важното за него – сюжетът и не знам какви си още важни елементи от разказа, продължи отново: - Та, тъкмо бях стигнал до… е, вратата след около час се отвори. Иде Генади, а след него и любената жена. Почнал той работата, свършил според него, но не и според… женището. Метнала си рокличката на голо, за благоприличие закопчала 3-4 копчета, но така, че гърдите, пардон, циците й, кажи-речи, отвън. Опулих се! Голяма работа, ви казвам, голяма! Диша учестено, като че бик я е гонил. А самата тя ми напомняше на разярена мечка или лъв. Помислих, че Гената е побегнал. А той, както знаете, прилича на фуражна царевица. Как онази не го беше прекършила,  не знам. Гледам го, мартинките му треперят и ми вика: ” Братче, останаха ми още три часа. Много ти благодаря, че ме пусна. Ама като нямам с какво да ти се отблагодаря, вземи, та и ти я налюби! Айде бе !” примоли ми се той с насълзени очи. Ококорих се, а женището го подкрепя: „Компенсация за безпокойството, бе сладурче!”  Не искам, дърпам се аз, а онези двамата взеха да ме придумват. Генади разказва каква стръвница е женището, тя от своя страна взе да тресе циците около главата ми. Не на шега се изплаших. Както е почнала,  ако ми притисне главата между тях, отидох, та се не видях. Само да се отърва жив и здрав, никого вече не пускам, мислех си тогава и геройски отбивах атаките на благодарния приятел и напращялата жена. Като видяха, че съм непреклонен, ме попитаха:  „ А бе, ти да не си педераст?” А аз бях толкова шашардисан и уплашен, че веднага потвърдих: ” Педераст съм, педераст! Отявлен и непоправим при това!”

Така отървах кожата. Педераст, ама здрав! – завърши дълбокомислено преживелицата си Станислав.

На  тези думи и копче не можеш да кажеш. Прав си е бил човекът! Така приключи тази вечер, започнала с изложба на именит художник и приключила с две случки от живота на милите ми приятели, които за по няколко дни са били носители на определението педераст – дума мерзка и най-обидна за физически по-силната половина на човечеството.

Латинка Минкова