- Маркизе, на война ли си бил? Къде си се нашарил така?
Маркиза ме изглежда отгоре, отдолу, припалва цигара от цигара, попримигва като недоспал и пристъпва от крак на крак.
За отговор не трябва да бързам. Маркиза е от чешит нагоре. Ако го питаш днес и ти отговори утре, е добре, защото съм имал случай да ми отговори и след седмица, а някой път като ми отговори, аз изобщо не помня за какво съм го питал. Но той отговаря. Един маркиз не може да не отговори. Той не може да е на никого задължен. Тоя път изненадващо бързо отговаря
- Оня идиот, Джуката, ме нашари.
- Пак ли сте се били?
- Ами! На Балкана ходихме.
- С какво пътувахте?
- С кола! Нали си купи кола. С нея. До там.
- Защо само до там?
- Ами защото колата беше само до там.
- Я, Маркизе, да поседнем и да му цапнем по нещо.
Вече ми мирише, че ще чуя нещо интересно. Маркиза не разправя какво да е. Елементарни неща не могат да го впечатлят. Тая възвишена душа не се вълнува от какво да е. А отгоре на това и нещо свързано с Джуката. Викаха ...