ПЕДЯ ЧОВЕК

- Маркизе, на война ли си бил? Къде си се нашарил така?

Маркиза ме изглежда отгоре, отдолу, припалва цигара от цигара, попримигва като недоспал и пристъпва от крак на крак.

 За отговор не трябва да бързам. Маркиза е от чешит нагоре. Ако го питаш днес и ти отговори утре, е добре, защото съм имал случай да ми отговори и след седмица, а някой път като ми отговори, аз изобщо не помня за какво съм го питал. Но той отговаря. Един маркиз не може да не отговори. Той не може да е на никого задължен. Тоя път изненадващо бързо отговаря

- Оня идиот, Джуката, ме нашари.

- Пак ли сте се били?

- Ами! На Балкана ходихме.

- С какво пътувахте?

- С кола! Нали си купи кола. С нея. До там.

- Защо само до там?

- Ами защото колата беше само до там.

- Я, Маркизе, да поседнем и да му цапнем по нещо.

Вече ми мирише, че ще чуя нещо интересно. Маркиза не разправя какво да е. Елементарни неща не могат да го впечатлят. Тая възвишена душа не се вълнува от какво да е. А отгоре на това и нещо свързано с Джуката. Викаха му така, че от него не можеш да се вредиш дума да кажеш. Само си припомням мигом какво ми е разправял Маркиза за него и се засмивам.

 Джуката е художник. Голям художник. А като човек е шест на трийсет и пет - я има, я няма метър и петдесет. И нисък, и прегърбен, ръцете му висят като чужди отпред. Три неща при него са категорични.

 По-голям художник от него няма, всички други са лайна и всички жени са курви. Джуката пиеше много. По-точно не изтрезняваше. Падаше, пълзеше, крещеше и заспиваше, където грохне от изнемога.

 В блока, дето живее, на тавана, хората бяха писнали от него. Беше нещо обикновено сутрин, който първи се качва на асансьора, да стъпи на Джуката. Пак вечерта е стигнал до асансьора и там заспал. Ако е мъж, иди доди, издърпа го и го изхвърли на стълбището, но ако е жена, ще се разпищи ще наизлязат хора и ще му хвърлят един бой.

Друг път ми е разправял Маркиза, след една изложба, отишли в кръчма и там се налокали като прасета. Джуката крещял, тупал се в гърдите и псувал наред.

- Художници! Лайна! Мухльовци! Знаете ли кой съм аз?

Търпяли го, търпяли го, па един мъжага, ама голям като слон, не изтраял, хванал го за яката и го изхвърлил навън. А отпред, една голяма, ама хептен голяма яма, над три метра дълбока и долу пълна с мръсна вода. Ония от В и К-то копали за повреда. Та, шльопнал Джуката вътре, наквасил се като жабок, заритал с крака и се изправил.

          Изпънал ръце нагоре и закрещял:

- Ела бе, кретен! Ела тук да ти размажа муцуната! Ти знаеш ли кой съм аз? Ще те смачкам!

И седнахме. Обърнахме по една. Повторихме и чак тогава Маркиза продължи. Та направил Джуката изложба в София. Цялата я изкупили. Видял се Джукльо с много пари и цяла седмица не слязъл от Копитото. Искал да не остане софийска курва непочерпена. И пропил всичко. Когато се смъкнали в града, за голяма изненада установили, че останали още пари. Много се изненадали, но Джуката си е Джука и първото, което попитал Маркиза, било, дали е сигурен, че някоя курва е останала непочерпена.

- Няма! Последвал категоричен отговор, а на Маркиз не може да не се вярва, но за всеки случай прибрал пачките, защото Джуката е широко скроен човек и де да знаеш дали няма да се сети и за курвите от другаде.

- И какво, – викам аз, - стана?

- Купихме кола. Нова-новеничка. Лада. И запрашихме към Балкана. Джуката кара. Стигнахме до неговото село. Пътя крив, стръмен, две коли не могат да се разминат. Пълзим нагоре. На едно завойче не умери и колата се цапардоса в една полу-изсъхнала слива. Цапардоса се и отскочи назад:

- Ти ли, ма? Ти ли ще ми се пречкаш на пътя. Твойта мама! Ти знаеш ли кой съм, ма? А?

И Джуката натиска педала. Трас! Забива се втори път в сливата и колата отскача назад по стръмното.

- Ти ли, ма, скапана слива, ще ми се пречкаш?

И блъска колата в сливата, додето не остана кола.

- Тогава ме нашари.      

- И какво стана после?

- Нищо! След три месеца направи нова изложба. Тоя път черпи варненските курви и си купи нова кола. Пак лада. Ама с него повече не пътувам.

- Защо?

- Как защо? Отде да знам какво ще му се изпречи отпред. Ами ако не е слива, а е влак, и рече и него да пита знае ли кой е? А?