6 min reading
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Севда Шейтанова слушаше с охота част от последните стихове на Пѝсарев, които четеше с изразителния си артистичен глас, една второкурскичка от НАТФИЗ – дъщеря на близък приятел, поканен за презентацията на "Перо от гарван". Шейтанова хал-хабер си нямаше, че Полицията в Банско беше на крак, уведомена от подадения сигнал на Елица Енчева.
Севда слушаше и в очите ѝ натежаха сълзи, които така и не изплака от щастие. Стойчо Огнянов бе голямата ѝ любов. И голямата ѝ болка. Истината бе, че местния левент имаше повърхностни захласвания по Шейтанова, които се простираха до това да отнеме закъснялата ѝ девственост и от време на време да задоволява нагона си, когато му писне от това да играе примерния баща и съпруг. Стойчо беше долняр. Използваше влюбената ѝ в него душица, за да я държи, както той се изразяваше като "моята селска мръсница" Севда даваше мило и драго само за една негова целувчица или дребен жест на вн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up