Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Севда Шейтанова слушаше с охота част от последните стихове на Пѝсарев, които четеше с изразителния си артистичен глас, една второкурскичка от НАТФИЗ – дъщеря на близък приятел, поканен за презентацията на "Перо от гарван". Шейтанова хал-хабер си нямаше, че Полицията в Банско беше на крак, уведомена от подадения сигнал на Елица Енчева.
Севда слушаше и в очите ѝ натежаха сълзи, които така и не изплака от щастие. Стойчо Огнянов бе голямата ѝ любов. И голямата ѝ болка. Истината бе, че местния левент имаше повърхностни захласвания по Шейтанова, които се простираха до това да отнеме закъснялата ѝ девственост и от време на време да задоволява нагона си, когато му писне от това да играе примерния баща и съпруг. Стойчо беше долняр. Използваше влюбената ѝ в него душица, за да я държи, както той се изразяваше като "моята селска мръсница" Севда даваше мило и драго само за една негова целувчица или дребен жест на вн ...