Песента на безотговорния
Добре, деца, ще ви разкажа за него – за Поета. Който не можа да устои на ежедневието, ами се поддаде на изкушението да поеме по пътя на революцията.
Зная, зная какво ви учат в училище – че това е било огромния му подвиг, че е съчетал изкуство, идеи и борба, че в името на народа си е пренебрегнал Божията дарба…
Аз, деца, го познавам най-добре – десет години съм делила с него хляба и леглото, десет години съм гледала децата му, десет години съм се измъчвала при усещането, че той може, много може, но… Но си погубва таланта, вечния талант, в името на някакви делнични проблеми…
Знаете – народът ни беше под робство. Колко години вече – никой от нас не помнеше. Пък и защо да го помним, защо да мислим за ставащото, защо да се мъчим да променяме реалността?
Реалност е това – Бог е намерил всекиму място и ние сме длъжни да сме там. Никакви опити дори за промяна на световния ред! Казано е – те са ви господари, вие сте роби… Ами мълчете и изпълнявайте!
Но той…
Ех, деца, деца! Да слушате родителите си! Винаги! Те мислят само и единствено доброто за вас. Те най-добре знаят какво ще ви харесва в тоя живот. И то трябва да ви харесва...
Аз сгреших, признавам си…
Караха ме мама и тате да се омъжа за чорбаджи Пеньов Гого – не щях… Младо, глупаво, мислещо, че всичко, дето хвърчи… Ама не се яде! А си хвърчи!
Високо, високо – красиво като го гледаш отдолу, обаче… Друго си е, съвсем друго прасе или овца да гледаш, месо, мляко, вълна да осигуриш… Пък някакви птички… Или там – цветенца, облачета, златно слънце, свобода…
Свободата, деца, не можеш да я сготвиш!
Но… Подлъгах се… Той беше един висок, рус, красив, говореше с упоение, направо омагьосваше… И от какъв род – баща му беше войвода, дядовците му били войводи, даже едната му баба дружина водела из планината…
А Гого Чорбаджипеньов, днес господин Гоголан дьо Пейньоу… Солиден – едно сто кила барем беше, самоуверен, знаеше какво иска и – най-важното! – как да го постигне, Гого спазваше всички правила на империята. Другаруваше с когото трябва, плащаше комуто се налага, информираше за каквото трябва тогавашните ни господари…
Пък аз…
Взехме се с моя любим тогава. И след година разбрах, че любовта не става за ядене… Децата се пръкнаха, нивите – малки, ама чакат ралото, градината се надява на здрава ръка, прасето няма кой да заколи…
Моят седи на отсеченото дърво пред къщичката, зяпа в небесата, брои нещо на пръсти и току пише ли, пише…
Така написа оная Песен, дето и в училище учите, и на празници пеят, и по света ни прославя…
Ама каква ми е ползата на мен? Да, казах го – песен не се готви, даже за гарнитура не става…
А сетне се вдигна Революцията. С тая песен начело тръгнаха нашите хора – за свобода да се биели. И умирали…
Моят безотговорен мъж пак се натресе дето не трябва. В първата редица! И при първите изстрели отсреща – падна убит…
Глупав, безотговорен, поет…
Те го – и Гого тръгна. Ама тръгна във втората редица. А след първия изстрел беше в последната, след втория вече тичаше към ония – да им докладва кой какво е рекъл и направил…
Няма го моят безотговорен Поет, няма го… Е, дадоха малка пенсия, ама… Пък Гого – сериозен, отговорен, здравомислещ нашенец – и сега е на власт, и сега тежката дума има…
Остана една Песен…
Ама за какво ми е? Нали ви казах – песен в тенджерата не можеш сложи…
Мълчите? За мълчание си е. Де ти едноминутно, де ти за разумно планиране.
Хайде, довиждане, дечица! И мислете! Мислете…
Щото Песен една се носи из полето и планината, ама три пъти на ден се яде…
Пък моят Поет… Все файда имам от него. Нали ви казах – пенсийка дадоха. А и той не ми се пречка с хартията и перото си. Нито пък ме отвлича от реалността със занесения си поглед…
Бе, барем овреме го убиха. Да не пречи на децата ни. Сега благодарение на Песента му, те си намериха място по света. И са хубави и умни деца – на мен приличат, хора станаха…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса!
-
Радвам се, че прочетох, Георги! Иронията ти е посолена и със самоирония, но в елегантен и интелигентен стил, който успява да накара читателя да се замисли.
-
За присмех ли, за жалост ли...
-
Благодаря, Надя!
Вечна картина... -
Три пъти го прочетох от вчера насам. А някой пита ли се на поета, какво му е? И колко по-лесно би живял, ако мислеше само как да се наяде, наспи, абе - тези три неща. И ако под бодлите имаше бизонска кожа и беше простак...А той си брои звездите, къса си нервите и си квака...Будала!
-
Благодаря, Ирина!
-
Безпощаден си. Няма тъмен ъгъл за теб.
-
Благодаря, адаш!
Надявам се - реално е показана класическата ситуация. -
Разплакващо тъжно! Дори не мога свестен коментар да напиша тук...
Поздравявам те! -
Благодаря, Костадине!
-
Ми поет кво блеи по облаците апък Гого строи магистрали потоци ленти режи гърди пъчи.Поздравления Георги.
-
Благодаря, Красе!
-
От глупост какво ли не прави човек
Но се забелязва тенденция в поумняване на младото поколение. В действителност няма как да сготвиш облаците, а ако тя беше поетеса, как щяха да стоят нещата може би ще стават за готвене. Няма значение какво правят или не правят хората. Непреходните творби остават, даже и от съвсем неизвестни автори. Лошото е, че не са толкова разпространени и достъпни. Винаги ми допада убийствената ирония, с която пишеш - елегантна и премерена. -
благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Силвия!
-
Благодаря, че прочетох.
-
Благодаря, Николай!
-
Благодаря, Йоана, Стойчо, Димитре, Младене, Юри!
-
Хубаво е!
-
Без идеи обществото ще се превърне в желеподобна маса, подчинена на първобитния си разум. Когато човекът се откаже от човешкото, тогава е най-страшното...
-
Прав си, Георги. Поетът е трън в очите на този свят. Говоря за истинския Поет, а не за тези дето ги награждават по уж международните конкурси, провеждани в разните там читалища от село Граматиково до Куртово Конаре. Всички въздъхват облекчено, когато Поетът напусне този свят. И ако е известен приживе, затискат го с лъскава и достатъчно тежка мраморна паметна плоча /или паметник/, за да не би да възкръсне. С ирония си казал много - дори и за пенсийката. А иначе - пишман поети с лопата да ринеш. За това, какво представлява Поета свидетелстват следните линкове:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-sam-sred-yudi
https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-11
Поздравление за разказа! -
Генек, покъртително е ... Браво! Дано повече хора го прочетат ... и разберат.
-
Ирония блика от всеки ред!
И ако разсъдим прагматично:вълци го яли поета!
Друг си е Гого,не пише песни, но и гладен не си ляга!
Този сблъсък между идеал и реалност е видимо отличим.
И все пак:без песен тялото е сито,но душата е пуста!
Поздравления, Георги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
