Добре, деца, ще ви разкажа за него – за Поета. Който не можа да устои на ежедневието, ами се поддаде на изкушението да поеме по пътя на революцията.
Зная, зная какво ви учат в училище – че това е било огромния му подвиг, че е съчетал изкуство, идеи и борба, че в името на народа си е пренебрегнал Божията дарба…
Аз, деца, го познавам най-добре – десет години съм делила с него хляба и леглото, десет години съм гледала децата му, десет години съм се измъчвала при усещането, че той може, много може, но… Но си погубва таланта, вечния талант, в името на някакви делнични проблеми…
Знаете – народът ни беше под робство. Колко години вече – никой от нас не помнеше. Пък и защо да го помним, защо да мислим за ставащото, защо да се мъчим да променяме реалността?
Реалност е това – Бог е намерил всекиму място и ние сме длъжни да сме там. Никакви опити дори за промяна на световния ред! Казано е – те са ви господари, вие сте роби… Ами мълчете и изпълнявайте!
Но той…
Ех, деца, деца! Да слушате родителите ...