Песента на лебеда-2
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които си отмъщаваха за някакъв голям грах на предците му.
Макар, че не беше нито вярващ, нито суеверен, злочестата му съдба, се забиваше в сърцето му като кинжал, всеки път когато считаше, че е на прага на дългоочакваното щастие с любимата жена.
Беше прекрачил прага на 60-те, и съзнаваше, че такова щастие беше химера, подир която бягаше повече от 40 години.
Поглеждайки назад, макар и много рядко, понякога си спомняше за Ваня, момичето което беше спасил от удавяне, през онази лятна нощ, край Марица. Тя беше изтъкана от доброта и явно го харесваше. Може би имано тя беше тази, която можеше да го направи щастлив. Лудо влюбен в Марта, той даже не беше обърнал внимание на огромните сини очи на момичето ...