ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря. Наблюдаваше как тя се отдалечаваше все повече и повече. „Каква беля си!“ – помисли си. В този момент чу тежко дишане зад него. – Повече не ме карайте да ви гоня! Боя се, че това е последният път, в който играя ролята на лакей. – задъхан каза Улан. Думите му бяха накъсани. Амерас се изсмя без да отвърне на хапливата му забележка. – Какво смешно казах? – продължи Улан.
- О, малко братче! Тази роля ти отива. Твърде жалко ще бъде да се откажеш от нея. – рече Амерас, обръщайки се към него. На лицето му се появи дяволита усмивка.
- Млъкни! Намерете си друго забавление. – отвърна брат му, сбръчквайки вежди.
- Хайде, хайде! Беше лоша шега. Съжалявам. – опита се да го успокои Амерас. След като не п ...