Jan 24, 2014, 4:19 PM

Петмеджийницата 

  Prose » Narratives
1370 0 2
3 min reading
Жечко
- гладко избръснат, с бяла риза на райета и завърнат ръкав, черен брич, ботуши… Като говори, пристисква зъби да не каже нещо излишно - гласът му е тънък и леко изцибрен…
Ходил на училище до четвърто отделение, любознателен, жален за новото. Другите казват за него:
- Хаир от тоя няма - не ще да оре, не ще да яде, все гледа анджаклами да бърника – чешитин!…
Макар да има петмеджийница, Жечко е фукара човек. Живее в къща с две големи стаи, наедно с трите деца. Преди три-четери години, големият син Нанко, доведе снаха от Чемурли – Кана и му роди два внука, та станаха осем човека семейство. Лятос се кани да строи, снахата направиха кмет и работата стана дебела –през ден идват разни началници от касабъта, тя все в къщи ги води, ама няма къде ни да преспят, ни залък да хапнат…
Жечко признава за народ само германците - според него:
- От немско тръгват всичките новости по земета…
Жечковата петмеджийница най-радва децата - вкуса на бонбона не знаем, захар не сме близвали, ама без петмез на ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Тенев All rights reserved.

Random works
: ??:??