24 ene 2014, 16:19

Петмеджийницата 

  Prosa » Relatos
1342 0 2
3 мин за четене
Жечко
- гладко избръснат, с бяла риза на райета и завърнат ръкав, черен брич, ботуши… Като говори, пристисква зъби да не каже нещо излишно - гласът му е тънък и леко изцибрен…
Ходил на училище до четвърто отделение, любознателен, жален за новото. Другите казват за него:
- Хаир от тоя няма - не ще да оре, не ще да яде, все гледа анджаклами да бърника – чешитин!…
Макар да има петмеджийница, Жечко е фукара човек. Живее в къща с две големи стаи, наедно с трите деца. Преди три-четери години, големият син Нанко, доведе снаха от Чемурли – Кана и му роди два внука, та станаха осем човека семейство. Лятос се кани да строи, снахата направиха кмет и работата стана дебела –през ден идват разни началници от касабъта, тя все в къщи ги води, ама няма къде ни да преспят, ни залък да хапнат…
Жечко признава за народ само германците - според него:
- От немско тръгват всичките новости по земета…
Жечковата петмеджийница най-радва децата - вкуса на бонбона не знаем, захар не сме близвали, ама без петмез на ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Тенев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??