Октомврийското слънце напичаше. Парка бе пълен с радващи се на последните топли дни от годината. Беше и петък, работния ден бе приключил по-рано и за Иван, който минаваше по главната алея в парка. Пред него изскочи дете с тротинетка, но не можа да го удари. Иван беше много суеверен и веднага си плю в пазвата, прекръсти се и си щипна лявото ухо. „Ден като ден стига си се шашкал“- помисли си той. Денят бе тринадесетия от месец октомври. По странно стечение на обстоятелствата се падаше и петък. Всеки път когато беше петък 13-ти, Иван си взимаше отпуск и си стоеше в къщи. Защото на такъв ден все претърпяваше инциденти. Но днес не си взе, защото шефа му искаше да е в офиса. Но го пусна по-рано. Сега крачеше през парка към спирката на електробуса. Бързаше да се прибере. Не искаше да си счупи крак, ръка или не дай си боже глава. Страхът бе лошо нещо. Но това което го успокояваше бе, че вече е 16ч, а той още не бе претърпял инцидент.
Чу звънец на колело и веднага скочи в тревата. Двама колоезд ...