Mar 1, 2014, 12:46 PM

Петък вечер и малко след това... 

  Prose » Others
694 0 5
7 min reading
Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 100... Пълна газ... Край...
Поглеждам в огледалото за обратно виждане... Някак успокояващо бързо градът зад мен се превръща в отдалечаваща се мъгла, размиваща в себе си еднообразието на делниците и лудостта на големия град. Стига. Предстои ни дълъг път. При други обстоятелства три часа щяха да ми се сторят безкрайно много, но сега е друго. Доста отдавна не сме имали възможност да „избягаме” на някое спокойно и отдалечено място, без телефони, без ангажименти, без влудяващата надпревара с времето, което иначе никога не стига. Сега е друго. Два дни само за нас. Отпускам се блажено на седалката и се наслаждавам на мисълта за това. Мрачно е. Пролетта все още не може да вземе надмощие. Над нас са на ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Random works
: ??:??