Неделя е. Седмият ден. Навън роси и улиците са пусти. Идеално време за разходка. Навсякъде са разлепени афиши:
Искате ли да бъдете актьор?
Елате в театър "Светлина"!
Там ще играете в пиесата
"Страшният съд"
Честно казано изгарях от любопитство. Вече бях пред театъра. Отворих масивната, дървена врата. Пред мен имаше червен килим и цареше гробна тишина. Изкачих стълбите и влязох в залата. Тъмнина. Сцената, осветена от един прожектор. В кръга му стоеше трикрако столче и бюро.
- Елате на сцената!
Гласът сякаш идваше от всяко кътче в тъмнината. Трудно намерих пътя, но се качих и застанах в осветеното пространство.
- Единствено аз ли съм кандидат да бъда актьор?
- Защо, трябва ви публика ли?
По високоговорителите се разнесе шум от кашляне, тих говор и скърцане на седалки.
- Така добре ли е? ...