Неделя е. Седмият ден. Навън роси и улиците са пусти. Идеално време за разходка. Навсякъде са разлепени афиши:
Искате ли да бъдете актьор?
Елате в театър "Светлина"!
Там ще играете в пиесата
"Страшният съд"
Честно казано изгарях от любопитство. Вече бях пред театъра. Отворих масивната, дървена врата. Пред мен имаше червен килим и цареше гробна тишина. Изкачих стълбите и влязох в залата. Тъмнина. Сцената, осветена от един прожектор. В кръга му стоеше трикрако столче и бюро.
- Елате на сцената!
Гласът сякаш идваше от всяко кътче в тъмнината. Трудно намерих пътя, но се качих и застанах в осветеното пространство.
- Единствено аз ли съм кандидат да бъда актьор?
- Защо, трябва ви публика ли?
По високоговорителите се разнесе шум от кашляне, тих говор и скърцане на седалки.
- Така добре ли е?
- Не! Нямам нужда от фалшива публика!
- Публиката е винаги фалшива.
- Прав сте, къде е сценарият, по който ще играя?
- Няма сценарий.
- А, други актьори в пиесата?
- Няма други актьори.
- Значи е моноспектакъл с монолог.
- Нито е моноспектакъл, нито има монолог. Нали говорите с мен.
- Не знаех, че пиесата вече е започнала и второто действащо лице е "Гласът".
- Започна разбира се и то от момента, в който отворихте вратата на "Театъра".
- Добрее... Значи, заглавието е "Страшният съд", но къде е Бог и кой ще играе Неговата роля?
- Никой.
- Тогава, Никой съди ме!
- Всъщност ти вече си осъден.
- Браво!!! Ето това е бърз съдебен процес. Явно е по взаимно съгласие.
- При Страшния съд няма взаимно съгласие, докато осъденият не изслуша аргументите.
- Слушам, но къде е моят адвокат, къде е защитникът ми?
- Той те защити преди повече от две хиляди години.
- Така излиза, че делото е предрешено.
- И да, и не.
- Ще ме съдят, как съм живял или защото съм живял?
- И двете.
- А присъдата знае ли се?
- Да, разбира се.
- Каква е?
- Виновен по всички обвинения.
Залата ехтеше от бурни ръкопляскания, дори чувах възторжените викове "Бис".
- Би ли махнал публиката!
- Нали ти питаше за нея.
- Смятах, че е нормален атрибут за дадена пиеса, но тази е предварителен запис с предварителна режисура.
- Ами то винаги е така.
- Мога ли да попитам за обвиненията? За какво съм виновен?
- Обвинение Едно- Живял сте, не спазвайки основното правило "Да си щастлив във всеки миг от живота си, защото затова ти е даден" . Второ...
- Момент, момент! Излиза, че и в нещастието трябва да съм щастлив, защото съм жив?
- Разбира се!
- Значи нещастието е мое творение?
- Да, защото твоето нещастие е само в твоята мисъл. По принцип е част от пътя ти на тази земя, а този път е определен, като щастие, че си жив.
- Убийствена логика, нещо като параграф 22. Щастлив, нещастен, трябва да си щастлив. Давай, второто обвинение.
- Обвинение Две- Разсмиваш Бог, защото си правил планове за бъдещето, като под разсмиване да се разбира обида.
- И каква вина имам в това, че го разсмивам и защо да е обида. За мен най-голямото щастие е да заспя с мисълта, че ще има утре и това утре ще е изпълнено с щастие. Не мисля, че щастието е само в днес и сега, защото то не винаги е щастие. Нима Господ смята, че бъдещето трябва да се определя само от Него. Та нали бъдещето са мечтите ни. Трябва ли да приемем Бог в себе си и да бъдем единствено послушни и вярващи загубили своята самоличност?
- Да, защото сте хора и правите грешки. Разбира се имате свободата да ги правите, но в Денят на Страшния съд те се отчитат.
- Един вид профилактика срещу грешки е да оставиш бъдещето си на Бог. Добре, давай три...Всъщност искам да те питам, кое е грешка? Защото в Библията чета, че някои от най-големите грешници стоят до Него, защото са се покаяли искрено и те са най-тачени, като най-свидни чеда.
- Да, защото са осъзнали грешките си и са се покаяли.
Изведнъж прожекторът угасна и настана абсолютна тишина.
Сигурно енергото спряха тока.
Не знаех, къде е пътя, за да сляза от сцената. Порових в джоба си и намерих кибрит. Запалих клечката... Сцената я нямаше, нямаше го театъра. Просто бях аз и пламъчето, там в безкрая.
© Гедеон Всички права запазени
Поздравления, Гедеон!