ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чист. Ти от кой вид купуваш?
- Бисерен – отговори синът ù, който пушеше на барплота в кухнята.
- Бисерният е чудесен. Виж, бланшираният не е много за предпочитане, защото...
- Какво значение има? - синът явно беше ядосан от нещо.
- Има, по принцип значение има. Ама, ако не искаш да си говорим, ще мълча.
Той дръпна по-силно от цигарата, пое дима и нещо в гърдите го сряза. Не искаше да бъде груб, не искаше да я прекъсва, толкова много неща не искаше, че вече беше забравил какво искаше, всъщност. Не беше доволен от нищо, най-малко от себе си. Разкая се:
- Разбира се, че искам да си говорим, майко! Нали за това си дошла. Разказвай!
Тя се усмихна. Не беше си сложила изкуственото чене и затова устни ...