13.
Николай лежеше в леглото в квартирата си. За двете години откакто се бе пренесъл тук, никога не се беше чувствал по-самотен.
„Само да можеше да кажеш на някого, нали? Да споделиш с някого какво смяташ да правиш – например с Виктор. Да ти каже, че си напълно луд. Да те спре.“
Николай знаеше, че постъпва много необмислено. Ако Юрий е убиецът на Валентина, той ще си държи очите отворени. Всеки подозрителен факт би го поставил нащрек. Отиването на Виктор до фирмата му бе подозрителен факт, въпреки че Юрий не бе виждал колегата му и не знаеше, че с Николай са приятели и въпреки, че така наречената “анкета” за работниците звучеше съвсем безобидно. Руснакът обаче може веднага да е навързал нещата. „Не, не може да е сто процента сигурен. Вероятно ще изчака статията да излезе във вестника. Което значи поне два дни. Поне два ще е нащрек, но не дотолкова, че да предприеме нещо срещу мен. Има голям шанс да успеем да си свършим работата тая вечер. Ако естествено Ади успее да го измъкне навън. И ...