3.
- Честита Коледа! – той я прегърна още на вратата. Силата, с която я притисна показваше колко много му е липсвала. През тялото й премина обичайната тръпка, но този път беше много по-лесно да я игнорира. Изведнъж изпита страх от срещата си с него. Отдръпна се и го погледна – засмян, стиснал розовия хартиен пакет в ръка, толкова мил и симпатичен, толкова безкрайно познат и обикновен. Сякаш някак се беше смалил.
- Честита Коледа – тя го ощипа по носа – дай да видя.
Той я остави да вземе подаръка и я последва в стаята й. Откъм хола се чуваше боботенето на телевизора и гласовете на родителите й.
Адриана затвори вратата на стаята. Обгърна ги тишината и свежестта на зимната сутрин. Первазът на открехнатия прозорец бе наполовина покрит със сняг, а зад дръпнатите пердета, самотен черен клон пред стъклото се протягаше към тях, възлест и сух като ръката на уморен старец.
- Какво е? – тя бързо разопакова хартията и очите й се разшириха. – Не може да бъде! Моето портмоне! О, не! Ники! Много е ск ...