Търсех те цял живот. Плавах по реки от моите сълзи, гребях из своята печал и те съзирах в далечината да изчезваш нежна в крайбрежната мъгла. Бродех по върхове, издигнати от моята скръб и виждах отражението ти в светлината на звездите, на които ти придаваше блясък. Слизах надолу покрусен, завивайки се плътно в моята съдба, залитащ от студ. Преминах през неописуеми трагедии и безмерно щастие, приятелства и обич, религии и войни, преминах сам през нощта и деня, но нивга не ме сполетя сгода да те зърна близка и истинска. Вечерите изплакаха очите ми, лягах рано с ръка на Луната на чело да ме милва с майчин трепет. Самичък се гушех до своята жал, в треска на безсъзнателност горях от нея. Из утрините Слънцето ме приюти като баща и извървя до мен мигове на мирова скръб. Намирах твои стъпки у деня и когато се придържах към тях, твоят Бог ги заличаваше, а ти намираше ли мои сочеха различни посоки. Следвах те понякога, други път ти пристъпваше след мен, изпреварвах те и те губех, подминаваше ме и ...