Най-после слънчева събота след сковаващите януарски студове! Бях зажадняла за разходка. Не че не „се поразходих" преди три дни, когато градчето се бе превърнало в ледена пързалка... Спомних си как като деца се спускахме от хълма. Разликата беше, че найлончето под седалищните части го нямаше...
На излизане по навик надникнах в пощенската кутия и подскочих от изненада - вътре имаше плик. След секунди държах истинско писмо - все по-рядко срещано явление в ерата на електронните пощи. На всичкото отгоре писмото беше от Щатите. Сега оставаше да имам и вуйчо от Америка... Пликът беше доста тлъст. Но ентусиазмът ми се изпари - писмото беше адресирано до семейство Ани и Петър Кадиеви. На второ четене установих, че вместо блок „Рила", където живея, пишеше улица „Рила". Едно недоглеждане на пощенския раздавач и... край на илюзиите. Помислих си да занеса писмото в кварталната пощичка, но веднага се отказах - щеше да го сполети същата участ. Я по-добре да открия адреса и лично да го дам на семейств ...