Sep 20, 2019, 8:34 AM  

Питието на забравата 

  Prose » Fantasy and fiction, Humoristic
668 3 20
5 min reading
Светкавицата дрънна в земята напреде. Точно между краката му. Малко по-високо и трябваше да разказвам с „й“. Но и този път му се размина. Което нито го успокои, нито разтревожи. Отдалеч се виждаше, че му е все тая…
Жената в черно вдигна отново ръка.
- Спри! Или следващата ще е в главата ти…
Онзи примирено каза:
- Е, все е файда…
Но все пак спря. Остави настрани голямата тояга, с която си помагаше по дългия път в дебрите на Страшната планина, разпери ръце и добави:
- Явно съм те намерил най-после…
Жената се вгледа в лицето му – без да отпуска ръка, в която нещо шипеше и подмяташе бледи пламъчета. После я свали. Цялата поза на човека, отпуснатата му фигура, смачкана физиономия, самоотвержено безразличното към прекрасния и ужасен свят наоколо поведение, говореше за тяло, водено от духа на самоубиец. Самоубиец, вече отрекъл се от реалността, но инстинктивно следващ предначертаната си Голгота…
Ти си Каравиченицата, нали? – промълви новодошлият.
Жената кимна, изпод забрадката й се показаха н ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Random works
: ??:??